Елени Диму

Елени Диму казва, че е израснала, пеейки. В интервю за атинския вестник „Амарисия“ през 2019 г. тя си спомня, че майка ѝ е имала много хубав глас и че като ученичка в основното училище е държала малко радио до ухото си и често е молела да излезе на двора, за да слуша музика. По-късно учи в Атинската консерватория, с уроци по дикция и солфеж. Актьорът Димитрис Хорн, приятел на семейството, я препоръчва на композитора Манос Хадзидакис.

Началото ѝ идва на вечер за млади творци в Общинския театър на Пирея, излъчена на живо от Третата програма на гръцкото радио, където пее с Димитрис Лекас. Спомня си, че е треперела от сценична треска. Нервното вибрато се харесва на Хадзидакис, който я сравнява с португалската изпълнителка на фадо Амалия Родригеш. След това тя подписва първия си договор за записи, с Minos, и участва във Фестивала на песента в Солун две поредни години: трета награда през 1980 г. с Αν η καρδιά σου (Ако сърцето ти) и първа награда през 1981 г. с Μια αγάπη σαν κι αυτή (Любов като тази).

През следващите десетилетия записва много албуми. Днес избира малко изяви, обикновено в малки клубове, защото, както обяснява, иска да се чувства добре на сцената и никога да не скучае. В период далеч от музиката тя пише и роман, Όσα δεν είπαμε (Това, което не си казахме), издаден от Livanis.

Албумите на Диму принадлежат главно към гръцката популярна песен от 80-те и 90-те години: любовни песни със силни мелодии, изпети с дълбок глас и разпознаваема лека дрезгавост. Тя разказва, че понеже пеела любовни песни, я наричали „женския Париос“, по името на певеца Янис Париос, и че е избрала да не следва пътя на певица на лайко.

Първият ѝ албум, Έχω φίλους (Имам приятели, 1982), включва пет песни на Янис Зуганелис. През 1986 г. работи с Лакис Пападопулос по Κατά βάθος… αλεπού (В дъното на душата… лисица). През 1988 г. излиза Προσωπικά (Лично) с музика на Янис Спанос; по-късно композиторът ѝ поверява и втори албум със свои песни, Άκου λοιπόν (Слушай тогава). Пианистът Стефанос Корколис си спомня, че през 80-те Диму го завежда при Спанос, за да предложи аранжименти за Προσωπικά. През 1990 г. тя пее Μια στιγμή πανικού (Миг на паника) с Дионисис Цакнис.

Заглавия от кариерата ѝ като Προσωπικά, Η ζωή είναι γυναίκα (Животът е жена) и Αντιθέσεις (Контрасти) са кратки и ясни, затова са практичен първи досег с гръцки думи. През октомври 2019 г. тя представя онлайн три нови песни, Κόσμε (Свят), 7 γραμμάρια (7 грама) и Selfie, като ги описва като предвестник на винилова плоча.

Песните на Диму остават част от гръцкото радио, телевизионните почитания и вечерите с жива музика. През 2020 г. тя пее Προσωπικά и Τραγούδι γενεθλίων (Песен за рожден ден) в предаване на MEGA с водещ Стефанос Корколис. През декември 2022 г. започва голямо почитание на Янис Спанос, Τα τραγούδια λένε πάντα την αλήθεια (Песните винаги казват истината), в музикалния клуб „Сфинга“ в Атина, което продължава и през януари 2023 г.

За учащите: послушайте запис на Προσωπικά и запишете заглавието. После съставете две гръцки изречения за ден на запис: Σήμερα τραγουδώ (Днес пея) и Σήμερα ηχογραφώ ένα τραγούδι (Днес записвам песен). Забележете разликата: τραγουδώ е това, което прави гласът, а ηχογραφώ означава да запазиш звука като запис.

• След като Хадзидакис я сравнява с Амалия Родригеш, тя търси плочи на Родригеш в атинските магазини и открива, че гласовете им наистина си приличат.
• Печели награди на Фестивала на песента в Солун две поредни години: трета през 1980 г. и първа през 1981 г.
• Освен че пее, е написала роман, Όσα δεν είπαμε (Това, което не си казахме).
• В телевизионно интервю от 2024 г. казва, че най-големият страх на един артист е да загуби гласа си; тя пази своя, като избягва алкохола и цигарите.