София Вембо

София Вембо е родена като София Бембу на 10 февруари 1910 г. в Калиполи (Галиполи), в Източна Тракия. През 1912 г. семейството ѝ се мести в Константинопол, а след размяната на населението през 20-те години се установява първо в Царицани и после във Волос, където баща ѝ работи с тютюн. Сама се научава да свири на китара. През 1933 г. пътува с кораб до Солун и пее в заведението „Астория“; през есента на същата година дебютира в Атина в ревюто Παπαγάλος 1933 (Папагал 1933). По-късно приема сценичната форма Вембо за официална фамилия.

Следват записи за Columbia, а през 1938 г. тя играе главната роля във филма Η προσφυγοπούλα (Момичето бежанка). Когато Италия напада Гърция през октомври 1940 г., патриотичните и сатиричните ѝ песни в атинските ревюта повдигат духа на войници и семейства. По време на германската окупация е арестувана и разпитвана от Гестапо. През 1942 г. заминава за Египет, пее за гръцките и съюзническите войски в Близкия изток и се връща в Гърция през 1946 г.

През 1949 г. открива собствения си Θέατρο Βέμπο (Театър „Вембо“) в атинския квартал Метаксургио. През 1957 г. се омъжва за текстописеца и автор на ревюта Мимис Трайфорос. От средата на 60-те години излиза по-рядко на сцена. В нощта на въстанието в Политехниката, през ноември 1973 г., тя укрива студенти в апартамента си близо до Политехниката. Умира в Атина на 11 март 1978 г., а на погребението ѝ идват хиляди хора.

Гласът на Вембо подхожда както на романтичните леки песни, така и на бързите, актуални номера на επιθεώρηση (ревюто) — театрален жанр от скечове и песни за текущите събития. Още преди 1940 г. тя е сред водещите звукозаписни изпълнителки. Ζεχρά (Зехра, 1938) по музика на Михалис Сугиул е една от любовните ѝ песни. През 1940 г. Мимис Трайфорос пише нов текст по тази мелодия и резултатът, Παιδιά, της Ελλάδος παιδιά (Деца на Гърция, деца), става най-известната песен на войната. Сатирични песни като Βάζει ο Ντούτσε τη στολή του (Дучето облича униформата си) осмиват Мусолини.

В киното тя играе главната роля в Η προσφυγοπούλα (1938), участва в Στέλλα (Стела, 1955) на Михалис Какоянис и изпълнява двойна роля в Στουρνάρα 288 (Стурнара 288, 1959). В собствения си театър поставя големи ревюта. Филм на ERT от февруари 1967 г. заснема едно от тях в Театър „Вембо“ със сестрите Калута и Такис Милиадис. Във финала на първото действие тя води цялата трупа в попури от своите хитове, сред които Χειμώνας (Зима) и Αθήνα και πάλι Αθήνα (Атина и пак Атина). Архивът на ERT приписва на изпълненията ѝ и утвърждаването на αρχοντορεμπέτικο — изискан градски стил песен, близък до ребетико.

Песните на Вембо се връщат всяка година на 28 октомври, когато Гърция си спомня войната от 1940 г., а животът ѝ продължава да вдъхновява спектакли като Σοφία Βέμπο – Μια ζωή Ελλάδα (София Вембо – Цял живот Гърция) през 2024 г. На 28 октомври 2025 г. Солун я почете в сградата на булевард „Никис“, където тя пее за първи път. За първа стъпка в гръцкия отворете в ert.gr страницата на архива на ERT „Σοφία Βέμπο – 11 Μαρτίου 1978“, която представя откъса от ревюто от 1967 г. Прочетете списъка със заглавия и открийте две прости думи: χειμώνας (зима) и Αθήνα (Атина). След това кажете свое кратко изречение: Ακούω το τραγούδι «Χειμώνας» (Слушам песента „Зима“). Страницата на ERT и песните са на гръцки; изречението е наш собствен пример за упражнение, а не текст на песен.

• Рождената ѝ фамилия е Бембу; по-късно тя прави сценичната форма Вембо свое официално име.
• През 1947 г., по време на турне в САЩ, публикува автобиографията си в 62 части в гръцкия нюйоркски всекидневник Εθνικός Κήρυξ (National Herald).
• След смъртта ѝ композиторът Василис Цицанис пише възпоменание за вестник Τα Νέα, като си спомня как пеенето ѝ го е вълнувало като ученик в Трикала.
• Заведението, където тя пее за първи път в Солун, се намира на Λεωφόρος Νίκης — „булевард на Победата“.