Жюл Дасен

Жюл Дасен е роден на 18 декември 1911 г. в Мидълтаун, Кънектикът, и израства в Харлем, Ню Йорк. През 30-те години започва в театъра като актьор и автор и от 1930 до 1939 г. е член на Комунистическата партия. През 1940 г. заминава за Холивуд, работи като асистент на Алфред Хичкок и през 1942 г. режисира първия си пълнометражен филм. Твърди криминални филми като Brute Force и The Naked City (1947 и 1948 г.) го правят известен.

През 1950 г., в ерата на Маккарти, е вписан в черния списък на Холивуд заради политическите си убеждения и в началото на 50-те години заминава за Европа. Във Франция снима „Рифифи“, който му носи споделена награда за режисура в Кан през 1955 г. Пак във Франция се запознава с гръцката актриса Мелина Меркури; женят се през 1966 г.

Когато през 1967 г. военната диктатура завзема властта в Гърция, двойката живее в Париж и се бори срещу нея. Дасен се връща в Гърция с Меркури през 1974 г. и остава. Поставя пиеси в Атина и от 1981 г. я подкрепя в кампанията за връщането на скулптурите от Партенона от Британския музей. След смъртта ѝ през 1994 г. създава Фондация „Мелина Меркури“, за да продължи това дело. Умира в Атина на 31 март 2008 г.

Гръцкият път на Дасен започва с Celui qui doit mourir („Този, който трябва да умре“, 1957) – френски филм по романа на Никос Казандзакис Ο Χριστός ξανασταυρώνεται („Христос отново разпнат“). По-късно казва, че това е единственият от неговите филми, който наистина харесва.

Най-известната му гръцка творба е Ποτέ την Κυριακή („Никога в неделя“, 1960). Дасен пише сценария, режисира филма и сам играе Хоумър Трейс – сериозен американски класически филолог, който пристига в Пирея. Там среща Иля, свободна жена от пристанището, изиграна от Меркури. Той се опитва да я „поправи“, а тя го учи да се радва на живота. Диалозите смесват гръцки и английски, а пристанището на Пирея е сцената на цялата история. Меркури споделя наградата за най-добра женска роля в Кан през 1960 г. Филмът получава пет номинации за „Оскар“ и печели за песента на Манос Хадзидакис, известна на гръцки като Τα παιδιά του Πειραιά („Децата на Пирея“).

С Меркури снима и други филми, сред тях „Федра“, „Топкапи“ и „Мечта за страст“ (1978). В Гърция работи и за сцената. В Националния театър поставя „Месец на село“ от Тургенев и „Къща на разбитите сърца“ от Шоу (и двете през 1984 г.), както и „Чайка“ от Чехов (1988). През 1985 г. поставя „Отело“ от Верди за Гръцката национална опера в Одеона на Ирод Атик.

В Гърция Дасен е запомнен преди всичко с Ποτέ την Κυριακή и с живота си редом с Мелина Меркури. Τα παιδιά του Πειραιά, песента от филма, и днес е сред най-известните гръцки песни в чужбина. Основаната от него Фондация „Мелина Меркури“ поддържа жива нейната кампания за скулптурите от Партенона и настоява за нов Музей на Акропола, достатъчно голям, за да покаже скулптурите заедно.

Опитайте: заглавието Ποτέ την Κυριακή съдържа ден от седмицата. Кажете седемте дни на гръцки, от Δευτέρα (понеделник) до Κυριακή (неделя). После опишете пристанище с едно изречение: Το λιμάνι είναι μεγάλο και έχει πλοία (Пристанището е голямо и има кораби). Самият филм смесва гръцки и английски с естествена скорост, затова гледайте една сцена със субтитри и търсете гръцките думи, които знаете.

• Сам изиграва главната мъжка роля в „Никога в неделя“ – американския учен Хоумър Трейс.
• Синът му Джо Дасен става известен френски поп певец.
• Режисира и Illya Darling (1967) – бродуейския мюзикъл по „Никога в неделя“.
• През 1985 г. поставя „Отело“ от Верди на открито в Одеона на Ирод Атик, под Акропола.