Данаи Стратигопулу

Данаи Стратигопулу е родена в атинския квартал Метаксургио на 8 февруари 1913 г.; някои източници посочват 1911 г. Баща ѝ, Иполитос Стратигопулос, е инженер и журналист. Прекарва детството си във Франция, в Париж и Марсилия, и учи политически науки, както и дикция и пеене. Първата ѝ работа е в журналистиката. През 1935 г. придружава композитора Аттик (Клеон Триандафилу) на турне в Египет като млада репортерка и, както разказва по-късно, се връща като професионална певица. В края на 30-те години става любимата му изпълнителка в „Мандра“ („Кошарата“), неговата музикална сцена в Атина, а пресата я нарича „славеят на Аттик“.

По време на германската окупация продължава да пее и участва в Съпротивата; известно време е затворена в затвора „Авероф“. В Съпротивата се запознава с Йоргос Халкиадакис, за когото се омъжва през 1945 г. Той умира през 1954 г., а тя отглежда дъщеря им Лида, която също става певица. Аттик умира през август 1944 г.; Данаи продължава да пее песните му и ги записва отново на дългосвирещи плочи.

По-малката ѝ сестра Мирка, флейтистка, живееща в Чили, я привлича в Сантяго. Там тя преподава гръцки фолклор пет години в Университета на Чили и заминава през 1973 г., малко преди военния преврат. След завръщането си в Атина продължава да пише и превежда до смъртта си на 18 януари 2009 г.

Стратигопулу работи по три начина: като изпълнителка, като авторка на песни и като писателка. Най-известните ѝ интерпретации са песни на Аттик, като Ας ερχόσουν για λίγο („Да беше дошъл за малко“) и Μαραμένα τα γιούλια („Повехнали теменуги“). Аттик пише и музиката, и текста; нейният дял са гласът и начинът на пеене, тоест интерпретацията. Печатни ноти от 30-те и 40-те години, пазени днес от Гръцкия литературен и исторически архив (ELIA), я посочват като певица на много леки песни от епохата. Тя композира и собствени песни, около 300 според гръцката преса, и пее гръцки народни песни, δημοτικά τραγούδια.

Писменото ѝ творчество включва стихосбирката Αντιδράσεις („Реакции“, 1960) и книгата Αττίκ („Аттик“, 1986), портрет на композитора, когото е познавала. В Чили университетът издава нейните Cantos de los griegos („Песни на гърците“, 1973): гръцки народни песни с ноти, бележки за хармонията и испански преводи на текстовете. Тя превежда на гръцки Alturas de Macchu Picchu („Висините на Мачу Пикчу“) от Пабло Неруда, пише музика по четири негови стихотворения за плочата Danai canta a Neruda („Данаи пее Неруда“), а по-късно превежда неговите Canto General и Estravagario. Преводът пренася думи от един език в друг; интерпретацията дава глас на вече съществуваща песен. Пътят ѝ съдържа и двете.

Стратигопулу е запомнена преди всичко като гласа, който пренася песните на Аттик от 30-те години в епохата на дългосвирещите плочи. Биография от Попи Магула-Гайтану от 2002 г. носи заглавието Δανάη: Το αηδόνι του έρωτα („Данаи: славеят на любовта“). В Университета на Чили нейни записи от 60-те години се използват в часовете по новогръцки, а неговият Център за гръцки изследвания организира вечер на слушане в нейна памет през април 2009 г. Опитайте сами: потърсете гръцкото ѝ име, Δανάη Στρατηγοπούλου, в онлайн архива „Кунадис“, който я свързва с песни от гръцката лека музика, и чуйте кратък запис. След това напишете свое изречение, например Η φωνή είναι ήρεμη („Гласът е спокоен“), или изберете друго прилагателно. Изречението ви описва гласа; то не е превод на текста.

• За първи път пътува с Аттик като журналистка, а не като певица.
• Нейни записи от 60-те години се използват в часовете по новогръцки в Университета на Чили.
• Сестра ѝ Мирка, флейтистка в Сантяго, вдъхновява пътуването ѝ до Чили.
• Превежда стихове от испански на гръцки и гръцки народни песни на испански.