Езоп

Почти всичко за живота на Езоп идва от разкази, разказвани дълго след смъртта му. Най-ранното споменаване е у Херодот, който пише през V век пр.н.е.: той казва, че Езоп е бил роб на остров Самос, собственост на човек на име Ядмон, и че е бил убит от жителите на Делфи, които по-късно платили обезщетение за смъртта му. По-късни автори добавят, че е произхождал от Тракия или Фригия, че е бил освободен заради ума си и че е пътувал по дворовете на царе, разрешавайки спорове с добре подбрана история. Традиционните дати, около 620–564 г. пр.н.е., са само предположение.

През първите векове от новата ера един анонимен гръцки текст, Βίος Αισώπου (Животът на Езоп), го превръща в народен герой: грозен, гърбав и отначало неспособен да говори, докато една богиня не му дава дара на словото, след което надхитря господаря си философ на всяка крачка. Епизодът в Делфи става трагичен край: обвинен в кражба на свещена чаша, той е хвърлен от скала.

Историците подхождат към всичко това с предпазливост. Сигурно е, че през V век пр.н.е. атиняните вече говорят за историите на Езоп като за нещо познато: Аристофан се шегува с тях в комедиите си, а Платон записва, че Сократ, чакайки в затвора екзекуцията си, минавал времето, като превръщал басните на Езоп в стихове.

Басня (μύθος, митос) е много кратка история, обикновено с животни за герои, която завършва с поука, а басните на Езоп са образецът за целия жанр. В Η αλεπού και τα σταφύλια (Лисицата и гроздето) една лисица не може да стигне до грозд и си тръгва, казвайки, че така или иначе е кисело. В Ο λαγός και η χελώνα (Заекът и костенурката) бавната, но упорита костенурка печели надбягването. В Ο τζίτζικας και ο μέρμηγκας (Щурецът и мравката) щурецът, пял цяло лято, моли трудолюбивата мравка за храна, когато дойде зимата. Други, които всички знаят: овчарчето, което викало «вълк!», лъвът и мишката, градската мишка и полската мишка, вълкът и агнето.

Езоп не е записал нищо. Басните се предавали от уста на уста векове наред, преди Деметрий Фалерски да ги събере около 300 г. пр.н.е.; този сборник е изгубен, а версиите, които четем, идват от по-късни автори: Федър в латински стихове през I век сл.н.е., Бабрий в гръцки стихове около II век и анонимни гръцки сборници в проза. Античната проза е проста и бърза: ситуация, обрат и заключителната формула ὁ μῦθος δηλοῖ (баснята показва, че…), следвана от поуката. Точно тази стегната структура е причината басните да преживеят всяка промяна в езика и вкуса и да са сред най-лесните за четене старогръцки текстове.

В Гърция басните са първата литература, която детето среща: те присъстват в читанките за началното училище и в безброй книжки с картинки, а Αισώπειος μύθος (Езопова басня) е утвърденият термин за всяка история с поука. Няколко басни живеят като всекидневни изрази. Когато някой се преструва, че не иска това, което не може да има, гърците казват «ξινά τα σταφύλια» (гроздето е кисело), право от лисицата. Античната заключителна формула «ο μύθος δηλοί» се използва с усмивка, за да се обяви поуката на всяка история, а който вдига фалшива тревога, «φωνάζει λύκος» (вика «вълк!»). Учещият може да започне с гръцките версии на Лисицата и гроздето или Заекът и костенурката: кратки, в сегашно време, пълни с думи за животни и познати от детството на почти всеки език.

• Херодот споменава Езоп като съроб на прочутата хетера Родопис в дома на Ядмон на Самос – най-старото запазено споменаване за него.
• Според Федон на Платон Сократ прекарал последните си дни в затвора, превръщайки басните на Езоп в стихове.
• От времето на самия Езоп не е оцелял нито един ред; най-старите пълни сборници са Федър на латински и Бабрий на гръцки, написани пет до седем века след времето, в което се предполага, че е живял.
• Английският израз «sour grapes» (кисело грозде) и гръцкият «ξινά τα σταφύλια» идват от една и съща басня за лисица.