Георгия Нтагаки

Георгия Нтагаки е родена и израснала в Атина; семейството ѝ е от Ретимно на Крит. Родителите ѝ не са музиканти, но рано подкрепят влечението ѝ към музиката. На дванадесет години започва уроци по критска лира при Манос Пироволакис, когото по-късно описва като отличен и много строг учител. Учи също пиано, пеене, музикална теория и хармония, както и фотография. В интервю от 2018 г. казва, че все още учи в атински консерватории, редом с традицията, с която е израснала.

Първият ѝ албум, Στην άκρη αυτού του κόσμου („На ръба на този свят“), излиза през 2006 г. при критския лейбъл Aerakis. Според официалната ѝ биография през лятото на 2009 г. тя е на турне в 25 града в чужбина с Ерик Бърдън и групата Animals, като добавя лира към рок песни. Същата година германският лейбъл за световна музика Network Medien издава албума ѝ Ασκαρδαμυκτί („Без да мигне“), продаван и като Secret Love. Φόβος („Страх“) следва през 2014 г. при Monopol Records в Берлин. Тя излиза и на сцената в Αναφορά στον Γκρέκο („Рапорт пред Ел Греко“), спектакъл на Такис Хрисикакос по Никос Казандзакис. Синглите за Minos EMI и Panik Oxygen водят до албума Πάθος („Страст“) през 2021 г.

Нтагаки пее и свири едновременно. Критската лира е малък крушовиден инструмент с три струни, който се държи изправен на коляното и се свири с лък. В дебютния албум от 2006 г. тя е посочена за лира, пиано и вокал. Албумът остава близо до критската музика: включва σούστα (суста), жив критски танц, и завършва с ριζίτικο (ризитико), песен от планинските села на Западен Крит, аранжирана по известното изпълнение на Никос Ксилурис.

По-късно тя обяснява просто посоката си: в нея има два свята — традицията, с която е израснала, и класическото и съвременното образование, получено в Атина, — а собствената ѝ идентичност се ражда от съчетаването им. Ασκαρδαμυκτί вече се движи между тях: с Ερωτόκριτος („Еротокритос“), наречена на поемата от Критския ренесанс, редом с нови песни като Το καράβι της φυγής („Корабът на бягството“). През 2016 г. тя участва в Αναφορά στον Γκρέκο в театър „Колонос“ в Атина, където лирата и гласът ѝ отговарят на героите на Казандзакис. Синглът ѝ от 2019 г. Η Τίγρη („Тигрицата“) преработва с по-твърдо рок звучене песен на Димитрис Апостолакис (Хаинис), изпята първо от Псарантонис. Πάθος събира тринадесет парчета, сред които Τα ποτάμια („Реките“) и Σύννεφο θα γίνω („Ще стана облак“), прозвучала първо в късометражния филм Τα Γεμιστά.

На Крит на лира дълго време свирят предимно мъже и през 2018 г. един журналист нарича жена с лира рядка гледка; Нтагаки отговаря, че за нея в музиката няма високо или ниско, а само достойни и добри артисти. Гръцката преса я описва като нетрадиционна изпълнителка на лира, а работата ѝ пренася инструмента от селските хора към рока и театъра. За учещия езика лирата е ясен път към простото описание. Разгледайте снимката на критска лира на тази страница и назовете три неща: η λύρα, οι χορδές, το δοξάρι. После чуйте началото на Σούστα от албума ѝ от 2006 г. и кажете на глас какво чувате: Ο ήχος είναι μακρύς (Звукът е дълъг) или Ο ήχος είναι σύντομος (Звукът е кратък).

• Когато през 2018 г. я питат за повратна точка в музикалния ѝ път, тя избира първия си урок по критска лира.
• Първият ѝ учител, Манос Пироволакис, също свири на пиано и миксира дебютния ѝ албум от 2006 г.
• Заглавието на албума Ασκαρδαμυκτί е гръцко наречие, което означава „без да мигне“.
• Съветът ѝ към младите музиканти се побира в четири думи: Επιμονή, υπομονή, αγάπη, αλήθεια (упоритост, търпение, любов, истина).