Джени Карези

Евгения Карпузи е родена в Атина на 12 януари 1932 г. Учи в Драматичната школа на Националния театър от 1951 до 1954 г. и завършва с отличие. На сцената и на екрана приема името Джени Карези; дебютира в киното с Λατέρνα, φτώχεια και φιλότιμο („Латерна, бедност и достойнство“, 1955) и скоро получава по-големи роли.

През 60-те години тя е касова звезда на гръцките филмови студия, особено на „Финос Филм“, в комедии и драми, а пресата обожава да я сравнява с Алики Вуюклаки: Алики е милото момиче от съседната врата, Джени – изтънчената, иронична модерна жена. През 1968 г. се омъжва за актьора Костас Казакос, а синът им Константинос Казакос, роден през 1969 г., също става актьор. Оттогава тя работи главно в театъра със съпруга си, в собствената им трупа.

По време на диктатурата на полковниците (1967–1974) двамата поставят пиеси, които не се харесват на режима, и през ноември 1973 г. Карези е арестувана и държана в изолация от военната полиция повече от три седмици. След падането на хунтата Карези изиграва големите роли на модерната и античната драма. Умира от рак в Атина през 1992 г., на шестдесет години, и смъртта ѝ е оплакана в цялата страна.

Филмите на Карези са сърцето на гръцката народна памет. В Δεσποινίς Διευθυντής („Госпожица директор“, 1964) тя играе млада жена, която поема управлението на фирма и трябва да се докаже пред мъжете около себе си; в Μια τρελή, τρελή οικογένεια („Едно лудо, лудо семейство“, 1965) е част от хаотично домакинство; в Κοντσέρτο για πολυβόλα („Концерт за картечници“, 1967) показва, че може да носи драматична роля. Тя е бърза, елегантна и забавна и играе жени, които мислят със собствената си глава – малко изпреварили Гърция на своето време.

Най-важната ѝ работа обаче е на сцената. През юни 1973 г. трупата Карези–Казакос представя Το μεγάλο μας τσίρκο („Нашият голям цирк“) на Яковос Камбанелис в атинския театър „Атинеон“, под режисурата на Казакос, с песни на Ставрос Ксархакос в изпълнение на Никос Ксилурис. Представлението разказва гръцката история от древността до днес като цирк и публиката разбира всеки намек за хунтата. То се превръща в политическо събитие, гледано от около 550 000 души; след въстанието в Политехниката през ноември 1973 г., чиито студенти са възприели неговите лозунги, Карези е арестувана. По-късно, в свободна Гърция, Карези играе героините на античната трагедия и модерния театър, а критиката хвали прецизността на всеки поглед и всяка пауза.

Карези все още е на гръцките екрани: комедиите ѝ на „Финос Филм“ се излъчват по телевизията отново и отново и са лесен и приятен начин да чуете ежедневния гръцки от 60-те години. Започнете с Δεσποινίς Διευθυντής или Μια τρελή, τρελή οικογένεια; през 1971 г. тя играе и героинята от 1821 г. във филма Μαντώ Μαυρογένους. Песните от Το μεγάλο μας τσίρκο в изпълнение на Никос Ксилурис все още звучат на всяка годишнина от въстанието в Политехниката от 1973 г. Въпросът „Карези или Вуюклаки?“ е класика в гръцките разговори, а синът ѝ Константинос Казакос поддържа семейното име на сцената. На този сайт можете да прочетете и за Алики Вуюклаки и Яковос Камбанелис.

• Истинското ѝ име е Евгения Карпузи; Джени Карези е сценичен псевдоним.
• През 1954 г. завършва Драматичната школа на Националния театър с отличие.
• След въстанието в Политехниката през ноември 1973 г. е арестувана от военната полиция на хунтата и държана в изолация до средата на декември.
• Цяло поколение гърци се делят на почитатели на Карези и почитатели на Вуюклаки.