Ангелики Лаиу

Ангелики Лаиу е родена в Атина през 1941 г. Започва следването си в Атинския университет, където сред преподавателите ѝ е византологът Дионисиос Закитинос, а след това продължава в САЩ. През 1961 г. получава бакалавърска степен от университета Брандайс, а през 1966 г. — докторска степен в Харвард под ръководството на Робърт Лий Улф. Някои от ранните ѝ книги излизат под името Лаиу-Томадаки.

Преподава в Харвард, след това в Брандайс и Ратгърс, където става distinguished professor. През 1978–79 г. е професор на катедрата „Самюъл Х. Крес“ в Американската школа за класически изследвания в Атина и отговаря за нейната библиотека „Генадиос“. През 1981 г. се връща в Харвард като професор по византийска история на катедрата „Дъмбартън Оукс“, а през 1985 г. става първата жена начело на историческия факултет на Харвард. От 1989 до 1998 г. ръководи Дъмбартън Оукс във Вашингтон — изследователския център на Харвард за византийски изследвания.

През 1998 г. става член на Атинската академия. През 2000 г. е избрана в гръцкия парламент и за кратко е заместник-министър на външните работи, като се занимава особено с културните и интелектуалните връзки с Турция. След това се връща към преподаване на пълен работен ден в Харвард. Умира в Масачузетс на 11 декември 2008 г. и е погребана в Гърция.

Лаиу изучава Византийската империя — гръкоезичната средновековна държава с център Константинопол — не само чрез императори и войни, но и чрез икономическия и социалния живот. Първата ѝ книга, Constantinople and the Latins („Константинопол и латинците“, 1972), израства от докторската ѝ дисертация и разглежда късновизантийската външна политика, включително отношенията с Венеция и Генуа. Peasant Society in the Late Byzantine Empire („Селското общество в късната Византийска империя“, 1977) прилага демографски методи към селското общество: села, домакинства, семейство и родство. Книгата твърди, че селското население намалява през XIV и XV век главно заради вътрешни социални промени, а не заради бедствия.

Бракът, сексуалността и положението на жените стават основна тема. Лекциите ѝ в Колеж дьо Франс се превръщат в Mariage, amour et parenté à Byzance („Брак, любов и родство във Византия“, 1992). В Дъмбартън Оукс тя организира през 1989 г. симпозиум за византийското семейство и домакинство, а заедно с Елени Гликаци-Арвелер редактира изследвания за миграциите и диаспората в империята.

Най-големият ѝ проект е The Economic History of Byzantium (2002) — три тома за производството, градовете, търговията и държавата. Като главен редактор тя събира специалисти и сама пише осем глави. Гръцко издание, Οικονομική ιστορία του Βυζαντίου („Икономическа история на Византия“), излиза в Атина през 2006 г. Заедно със Сесил Морисон тя пише след това по-кратък обзор — The Byzantine Economy („Византийската икономика“, 2007).

Лаиу помага да се промени начинът, по който се изучава Византия в Гърция и в чужбина: като общество от семейства, села, пазари и закони, а не само от императори. Голямата ѝ икономическа история съществува на английски и в гръцко издание, а Дъмбартън Оукс предоставя английските томове безплатно онлайн. Опитайте малка задача: погледнете гръцкото заглавие Οικονομική ιστορία του Βυζαντίου и намерете думата за история (ιστορία) и думата, която идва от οικονομία (икономика). После използвайте гръцкия текст на тази страница, за да съставите три свои кратки изречения с το σπίτι (къщата), η οικογένεια (семейството) и το εμπόριο (търговията), например Η οικογένεια μένει σε ένα σπίτι (Семейството живее в една къща). Това са наши изречения за упражнение, а не цитати от книгите ѝ.

• През 1985 г. тя става първата жена начело на историческия факултет на Харвард.
• Тя е втората жена — редовен член на Атинската академия.
• Започва следването си в Атина при византолога Дионисиос Закитинос.
• Английските томове на The Economic History of Byzantium могат да се четат безплатно онлайн.