Олия Лазариду

Олия Лазариду (пише се и Olia Lazaridu) е родена в Атина. Учи актьорско майсторство в школата на „Театро Технис“, Художествения театър, основан от Каролос Кун, а по-късно взема уроци в Париж при френския режисьор Антоан Витез. Ранен сценичен спомен я свързва с голямо име на гръцкия театър: през 1978 г. тя има няма роля в постановката на Ели Ламбети Έξι μονόπρακτα („Шест едноактни пиеси“). Повече от четиридесет години по-късно този опит вдъхновява ново представление.

Кинокариерата ѝ започва в годините на новото гръцко кино. Тя играе Вера във филма на Никос Николаидис Τα κουρέλια τραγουδάνε ακόμα („Парцалите още пеят“, 1979) и главната роля в Το στίγμα („Клеймото“, 1982). Изпълненията ѝ в „Клеймото“, „Терирем“ и „Архангелът на страстта“ са наградени. През 2012 г. получава наградата на Гръцката филмова академия за най-добра поддържаща женска роля за Παράδεισος („Рай“, 2011).

В театъра работи с режисьори като Лефтерис Вояцис, Теодорос Терзопулос, Василис Папавасилиу и Анджела Бруску. През 2008 г. координира театралната група 18 Μποφώρ („18 бофорта“), създадена от хора, завършили терапевтичната програма 18 Άνω, за постановка на Брехт на Атинския фестивал. Издала е и малка книга с кратки стихотворения, Τα δύσκολα εύκολα („Трудното – лесно“), в издателство „Потамос“.

Работата на Лазариду се движи между кино, театър и режисура. В киното тя принадлежи към поколението актьори, които оформят новото гръцко кино от 70-те и 80-те години. По-късни филми са Πριν το τέλος του κόσμου („Преди края на света“, 1996) и „Рай“ – ролята, която ѝ носи наградата на Академията.

На сцената често избира текстове, които се опират на гласа. През декември 2016 г. тя играе заровената жена в „Ευτυχισμένες μέρες“ („Щастливи дни“) на Самюъл Бекет в културното пространство Bios в Атина, режисьор Силвия Лиулиу: жена, затънала в земята, която говори почти без спиране, докато се опитва да изкара още един „щастлив ден“. През 2017 г. играе с Димитрис Каталейфос в Φωνές („Гласове“) – мозайка от кратки едноактни пиеси на Харолд Пинтър, режисирана от Манос Карадзоянис. През 2020 г. Йоргос Нанурис я режисира в Έξι φορές („Шест пъти“) в Мегарона, концертната зала на Атина: вечер с текстове на Стриндберг, Чехов, Кокто и Шекспир, вдъхновена от постановката на Ламбети от 1978 г.

Като режисьорка поставя „Έγκλημα και τιμωρία“ („Престъпление и наказание“) на Достоевски през 2021 г. на сцена „Омега“ на Общинския театър на Пирея, за 200 години от рождението на писателя. Сред по-ранните ѝ постановки са Ο γάμος του Καραχμέτη („Сватбата на Карахметис“) на Пападиамантис и Άσμα ασμάτων („Песен на песните“). Тя описва играта, режисурата и писането като различни пътища към едно и също.

Лазариду принадлежи към поколение, което свързва новото гръцко кино с експерименталния театър, и продължава да играе, режисира и пише. За изучаващите гръцки една от сценичните ѝ роли е добро първо упражнение по описание. Представете си жената от „Щастливи дни“: тя е в земята, не може да ходи, но говори. С текста на тази страница напишете три кратки изречения в сегашно време: Η ηρωίδα είναι στο χώμα. Δεν περπατάει. Μιλάει πολύ. (Героинята е в земята. Не ходи. Говори много.) После попитайте партньор Ποιος μιλάει; (Кой говори?) и отговорете с име. Това са наши собствени упражнителни изречения, а не реплики от пиесата.

• През 1978 г. има няма роля в „Шест едноактни пиеси“ на Ели Ламбети.
• Взема уроци по актьорско майсторство в Париж при Антоан Витез.
• Филмовите ѝ роли са наградени, включително от Гръцката филмова академия.
• Написала е книга с кратки стихотворения, Τα δύσκολα εύκολα („Трудното – лесно“).