grecfacilegrecfacile
Дионисиос Соломос
Public domain · Wikimedia Commons

A1Съвременна Гърция · Поет

Дионисиос Соломос

Διονύσιος Σολωμός

1798 – 1857 · Закинтос; Корфу

Дионисиос Соломос (Διονύσιος Σολωμός, 1798–1857) е националният поет на Гърция. През 1823 г., две години след началото на Войната за независимост, младият благородник от Закинтос написва Ύμνος εις την Ελευθερίαν („Химн на свободата“), поема от 158 строфи; първите ѝ стихове, по музика на Николаос Мандзарос, днес са националният химн и на Гърция, и на Кипър. Той прекарва живота си в търсене на съвършената гръцка поема и оставя повечето си големи творби като фрагменти.

Живот

Соломос е роден на Закинтос на 8 април 1798 г., син на граф Николаос Соломос и младата му икономка Ангелики Никли; графът се жени за нея на смъртния си одър, което прави момчето законно и богато. Като мнозина синове на йонийската аристокрация той е изпратен в Италия, където учи в Кремона и в Университета в Павия и започва да пише поезия на италиански. През 1818 г. се връща на Закинтос, в свят, в който на улицата се говори гръцки, а в салоните — италиански.

Гръцкото въстание от 1821 г. променя посоката му. През май 1823 г., за няколко седмици, той написва на гръцки „Химн на свободата“; през 1825 г. той е отпечатан в Месолонги и в Париж и го прави известен в цяла Европа. През 1824 г. пише и Διάλογος („Диалог“), защита на говоримия, народен (димотически) език срещу учените, които искат изкуствен гръцки в древен стил. В него изрича своето кредо: «Μήγαρις έχω άλλο στο νου μου πάρεξ ελευθερία και γλώσσα;» (Имам ли нещо друго наум освен свобода и език?).

През 1828 г. се премества в Корфу, тогава столица на Йонийските острови под британско управление, и остава там до края на живота си, работейки бавно, пренаписвайки безкрайно и почти без да публикува. Последните му години са помрачени от семейни съдебни дела и болест. Умира в Корфу на 9 февруари 1857 г.; по-късно тленните му останки са пренесени на Закинтос.

Творчество

„Химн на свободата“ е дълга поема, която се обръща към Свободата като към жена, издигаща се от костите на гърците, а после преразказва първите битки на революцията. Първите ѝ две строфи, «Σε γνωρίζω από την κόψη / του σπαθιού την τρομερή» (Познавам те по страшното острие на меча ти), са това, което всеки грък пее. Соломос ги последва с Εις τον θάνατον του Λορδ Μπάιρον („Ода за смъртта на лорд Байрон“, 1824) и редица лирически стихотворения, като Η Φαρμακωμένη („Отровената“).

Зрелите му творби са различни: плътни, визионерски и незавършени. Ο Κρητικός („Критянинът“, 1833–34) е разказът на претърпял корабокрушение критски бунтовник за нощта, в която се опитва да изведе с плуване любимата си до брега и вижда огряна от луната жена, Φεγγαροντυμένη, да се издига от морето. Οι Ελεύθεροι Πολιορκημένοι („Свободните обсадени“), по която работи от 1826 г. до 40-те години на XIX век в три последователни редакции, разказва за гладуващите защитници на Месолонги през пролетта на 1826 г. и за красотата на природата около тях, която ги изкушава да живеят; стихът ѝ «Άκρα του τάφου σιωπή στον κάμπο βασιλεύει» (Дълбока гробна тишина царува над равнината) се знае наизуст. Η Γυναίκα της Ζάκυθος („Жената от Закинтос“) е свиреп прозаичен портрет на омразна жена, а Ο Πόρφυρας („Акулата“, 1849) описва млад английски войник, убит от акула в пристанището на Корфу. Соломос пише на димотически гръцки, езика на народа, във време, когато това е радикален избор, а приятелят му Яковос Полилас събира фрагментите и ги публикува през 1859 г. като Άπαντα τα Ευρισκόμενα („Събрани запазени съчинения“).

Наследство в днешна Гърция

Най-простият начин да се срещнете със Соломос е да чуете химна: първите две строфи на „Химн на свободата“ с музиката на Мандзарос са приети от Гърция през 1865 г. и от Кипър през 1966 г. и се пеят на всяко училищно тържество на 25 март и 28 октомври и преди всеки мач на националния отбор. Гръцките ученици четат Ο Κρητικός и Οι Ελεύθεροι Πολιορκημένοι в лицея, а стихът му за «ελευθερία και γλώσσα» се цитира винаги, когато се говори за гръцкия език. На Закинтос главният площад е Πλατεία Σολωμού, със статуята му и Музея на Соломос и видните закинтосци, където е гробът му; в град Корфу къщата, в която е живял, е малък музей на Соломос. Улици с името Οδός Σολωμού има в почти всеки гръцки град.

Знаете ли, че…?

  • Соломос пише първите си стихотворения на италиански и никога не овладява напълно писмения гръцки; цял живот държи италиански бележки и чернови до гръцките си стихове.
  • „Химн на свободата“ има 158 строфи, но само първите две се пеят като национален химн.
  • Гърция и Кипър споделят един и същ национален химн, което го прави един от малкото химни, използвани от две суверенни държави.
  • След 1830 г. той почти не публикува; повечето от прочутите му стихотворения са отпечатани едва след смъртта му, събрани от тетрадки, пълни с варианти.

Основни творби

Гръцко заглавиеЗаглавиеГодина
Ύμνος εις την ΕλευθερίανХимн на свободата1823
ΔιάλογοςДиалог (за гръцкия език)1824
Η Γυναίκα της ΖάκυθοςЖената от Закинтос1826–1833
Ο ΚρητικόςКритянинът1833–1834
Οι Ελεύθεροι ΠολιορκημένοιСвободните обсадени1826–1844
Ο ΠόρφυραςАкулата1849

Един ред за запомняне

Σε γνωρίζω από την κόψη / του σπαθιού την τρομερή, / σε γνωρίζω από την όψη / που με βία μετράει τη γη.

Se gnorizo apo tin kopsi / tou spathiou tin tromeri, / se gnorizo apo tin opsi / pou me via metraei ti gi.

Познавам те по страшното острие / на меча ти, / познавам те по погледа, / който със сила мери земята.

Ύμνος εις την Ελευθερίαν (1823), first stanza

В оригинал

Текстът, както го е написал(а) Дионисиос Соломос, обществено достояние, с наш собствен превод до него.

«Ὕμνος εἰς τὴν Ἐλευθερίαν»Химн на свободата

Първите четири от 158-те строфи на поемата. Първите две се пеят като национален химн на Гърция и на Кипър; следващите две разказват как Свободата лежала скрита в костите на гърците и чакала през мълчанието на робството.

Σὲ γνωρίζω ἀπὸ τὴν κόψιАз те зная по острието
τοῦ σπαθιοῦ τὴν τρομερή,страшно на меча,
σὲ γνωρίζω ἀπὸ τὴν ὄψιаз те зная по погледа,
ποὺ μὲ βία μετράει τὴν γῆ.който с мощ измерва земята.
Ἀπ’ τὰ κόκαλα βγαλμένηИзлязла от костите
τῶν Ἑλλήνων τὰ ἱερά,свети на гърците,
καὶ σὰν πρῶτα ἀνδρειωμένη,и храбра като преди,
χαῖρε, ὦ χαῖρε, Ἐλευθεριά!здравей, о, здравей, Свобода!
Ἐκεῖ μέσα ἐκατοικοῦσεςТам вътре ти живееше,
πικραμένη, ἐντροπαλή,огорчена, засрамена,
κι ἕνα στόμα ἀκαρτεροῦσες,и чакаше уста,
«ἔλα πάλι», νά σοῦ πῇ.да ти кажат: „Ела пак.“
Ἄργειε νά'λθῃ ἐκείνη ἡ μέρα,Бавеше се онзи ден,
κι ἦταν ὅλα σιωπηλά,и всичко беше безмълвно,
γιατὶ τὰ ’σκιαζε ἡ φοβέραзащото ужасът ги помрачаваше
καὶ τὰ πλάκωνε ἡ σκλαβιά.и робството ги смазваше.

Ὕμνος εἰς τὴν Ἐλευθερίαν (1823), stanzas 1–4 · Текст – обществено достояние, източник: el.wikisource.org

A1

Прочетете за Дионисиос Соломос на гръцки (A1)

Думи от текста

  • поет
  • уча, следвам
  • връщам се
  • стихотворение, поема
  • химн
  • пея
  • стадион
  • умирам

Другите писатели на ниво A1

Всички 30 писатели →