Елени Цалигопулу

Елени Цалигопулу е родена на 11 април 1963 г. в Науса, град в Иматия, Централна Македония, и израства там. Започва да пее професионално през 1985 г. Две години по-късно кариерата ѝ излиза на национална сцена. През 1987 г. композиторът Манос Хадзидакис я кани да се изявява в атинската музикална сцена „Сириус“ (Seirios) като изпълнителка на песни на Стаматис Спанудакис. Същото лято тя се присъединява към Йоргос Далярас в дълго турне из Гърция, Европа и Америка. Първият ѝ албум, Σώπα κι άκουσε („Мълчи и слушай“), излиза при Lyra същата година, изграден около песни на Йоргос Зикас и с Далярас като гост.

Албумът Κορίτσι και γυναίκα („Момиче и жена“), издаден от Lyra в края на 1989 г. с музика на Йоргос Андреу, прави гласа ѝ широко известен. През 90-те тя става едно от познатите имена на новата песен ендехно с албуми като Αρζεντίνα („Арзентина“) през 1996 г. и Στην εποχή του ονείρου („В епохата на мечтата“) през 1998 г. В интервю от 2018 г. казва, че е започнала с песни от Смирна, лаико и ребетико, макар повечето ѝ записи да клонят към попа. Сред по-късните ѝ албуми са Των φίλων τα σπίτια („Домовете на приятелите“), албум с 16 песни от 2018 г., и Ο δικός μου Απόστολος Καλδάρας („Моят Апостолос Калдарас“), издаден от Minos-EMI през 2023 г.

Цалигопулу е преди всичко интерпретаторка: избира песни, оформя ги с гласа си и им дава нов живот на сцената. Κορίτσι και γυναίκα съчетава лек акустичен звук на китари, сантур, кларинет и струнни с мелодиите на Йоргос Андреу и остава най-известната ѝ ранна плоча. През 2005 г. тя издава Αγαπημένο μου ημερολόγιο… („Мой мил дневник…“), концертен запис от спектаклите ѝ, наречени «Της Ελενίτσας» („При Еленица“), по нежния прякор, който много слушатели използват за нея. Неговите 26 песни смесват народни песни като Νεραντζούλα и Πέρδικα („Яребица“) с по-стари популярни песни, близки до репертоара, от който е започнала.

В Των φίλων τα σπίτια (2018) тя пише и музика за няколко песни заедно със Спирос Хадзиконстантину, а текстовете са от поети и автори на песни като Костас Ливадас. Тя казва пред журналист, че не се смята за композитор, но след повече от трийсет години пеене има свой музикален код. Албумът ѝ от 2023 г. се връща към композитора на лаико Апостолос Калдарас с нови версии на известни песни като Η Φαντασία („Фантазията“) и на по-малко познати. В бележката към албума тя описва приятели около маса до камината, а после студийна сесия, записана от Йоргос Андреу „без метроном“, всички заедно.

Цалигопулу принадлежи към поколението, което носи песента ендехно през 90-те, и все още пази стари песни лаико и народни песни в концертите си. Тя е посочвала Марика Нину като любимата си певица и една от своите героини. Опитайте малка задача за слушане: пуснете Νεραντζούλα от Αγαπημένο μου ημερολόγιο…, а после друг запис на същата народна песен. Народните песни често съществуват в няколко регионални варианта, така че няма само един правилен. Напишете на гръцки едно изречение за това, което забелязвате, например Η φωνή είναι ζωντανή („Гласът е жив“), и после назовете една разлика: η διαφορά είναι στον ρυθμό („разликата е в ритъма“). Това са наши собствени упражнителни изречения, а не текстове на песни.

• Много слушатели я наричат Ελενίτσα (Еленица, „малката Елени“); Димитра Галани веднъж ѝ казва, че и на осемдесет ще е Еленица.
• Само две години след професионалния си дебют, през 1987 г., Манос Хадзидакис я кани да пее в „Сириус“.
• Разказвала е, че обикновено сваля високите си токчета по време на концерт, а публиката вече го очаква.
• Албумът ѝ за Калдарас е записан в студиото от всички заедно, без метроном.