Лукия Друлия

Лукия Друлия е родена през 1931 г. Учи история в Атинския университет, а след това защитава докторат в Сорбоната, в Париж. Произхожда от стара фанариотска фамилия — гърци от Константинопол, служили на Гърция в продължение на много поколения, но никога не изтъква това.

Още от първите години работи в Центъра за новогръцки изследвания към Националната фондация за научни изследвания (Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, EIE) в Атина и тясно сътрудничи на историка К. Т. Димарас, основоположника на новогръцките изследвания. От 1969 до 1977 г. е генерален секретар на групата за изучаване на гръцкото Просвещение, а от 1969 до 1986 г. е в редакционния съвет на нейното списание Ο Ερανιστής („Събирачът“). Ръководи Центъра от 1981 до 1996 г. и служи на фондацията общо 36 години, като става почетен директор на изследванията.

Работата ѝ я извежда и извън Гърция. От 1987 до 1996 г. представлява фондацията в комитета по хуманитарни науки на Европейската научна фондация в Страсбург и е член на надзорните съвети на Главния държавен архив и на Националната библиотека на Гърция. Умира през юли 2019 г. Министърката на културата Лина Мендони я определя като учен с международен авторитет, дълбоко отдаден на хуманитарните науки.

Изследванията на Друлия проследяват как гърците четат, учат и спорят от гръцкото Просвещение на XVIII век до XIX век: училища, книги, библиотеки, пътеписи и вестници. Първата ѝ голяма книга, Philhellénisme (1974), написана на френски, е библиография на произведения, вдъхновени от Гръцката война за независимост 1821–1833: стихове, пиеси, памфлети и други издания на привърженици на гръцката кауза в много страни и на много езици. Тя става основен справочник, а преработеното издание, подготвено от Александра Сфини през 2017 г., достига 3172 описания.

Най-големият ѝ проект е Εγκυκλοπαίδεια Ελληνικού Τύπου 1784–1974 (Енциклопедия на гръцкия печат 1784–1974), която тя редактира с Гиула Куцопанагу и издава през 2008 г. Четирите тома, 2421 страници от около 340 автори, описват гръцки вестници и списания, журналисти и издатели. Историята започва с първите гръцки вестници във Виена в края на XVIII век и завършва през 1974 г., повратна година за гръцкия всекидневен печат. Трудът включва вестници от гръцката държава, от Кипър и от гръцките общности в чужбина, сред тях и двуезични. Тя редактира и сборник за историята и географията на Тракия, издаден от фондацията около 2000 г.

Енциклопедията остава отправна точка за всеки, който изучава гръцки вестник или списание, а Philhellénisme още се използва от историците на 1821 г. През 2018 г. личната ѝ библиотека, около 10 000 единици (министерството на културата говори за над 13 000 тома), преминава във Фондация „Екатерини Ласкариди“, където служи на изследванията за гръцкото Просвещение, 1821 г., филелинизма, пътеписната литература и историята на гръцката книга и печат. През 2021 г. списание Ο Ερανιστής посвещава на паметта ѝ своя 30-и брой.

Опитайте: отворете стара първа страница в дигитализираната колекция от вестници на Националната библиотека на Гърция, например атинския всекидневник Εμπρός („Напред“). Намерете три неща и ги кажете на глас на гръцки: ο τίτλος (заглавието), ο τόπος (мястото) и η ημερομηνία (датата).

• Четирите тома на енциклопедията тежат заедно около 8 килограма.
• Статиите следват гръцкия азбучен ред — от Α в първия том до Ω в четвъртия.
• От 1989 до 1996 г. тя координира гръцкото участие в програмата на ЮНЕСКО „Пътища на коприната, пътища на диалога“.
• Книгата ѝ за филелинизма се обогатява с 1087 нови заглавия между първото издание от 1974 г. и второто от 2017 г.