Манто Маврогенус

Манто Маврогенус се ражда през 1796 г. в Триест, тогава австрийско пристанище с богата гръцка търговска общност. Баща ѝ, Николаос Маврогенис, е търговец от Миконос, а семейството е сродено с фанариотската аристокрация. Манто получава образование, каквото малко гръцки момичета по нейно време имат: изучава древногръцка история и философия и научава френски и италиански. След смъртта на баща ѝ семейството се установява на Миконос.

Когато през пролетта на 1821 г. избухва Революцията, Манто е на около двадесет и пет години. Тя убеждава първенците на Миконос да се присъединят към въстанието и използва наследството си, за да оборудва кораби и да плаща на екипажите им. През 1822 г., когато османски сили се опитват да слязат на острова, тя остава в паметта като водачка на местните мъже, които ги отблъскват. След това заминава за Пелопонес и Евбея, като финансира и придружава бойни отряди, и пише писма до жени в Западна Европа, особено в Париж, с молба да подкрепят гръцката кауза. През тези години е сгодена за Димитриос Ипсиланти, един от водачите на Революцията, но годежът е развален.

След независимостта живее в Нафплион, първата столица на новата държава, и моли правителството за помощ, тъй като от богатството ѝ не е останало почти нищо. Получава малко. Прекарва последните си години на Парос, бедна и почти забравена, и умира там през юли 1848 г.

Манто Маврогенус не пише книги и не печели прочути битки; това, което прави, е да дава. Революциите се нуждаят от пари колкото и от смелост, а през 1821 г. няма гръцка държава, няма хазна и няма редовна армия. Корабите трябва да се купуват, въоръжават и екипират от частни лица, а войниците трябва да бъдат хранени. Манто влага в това усилие наследството си, едно от най-големите на Миконос, и до края на войната го е изхарчила почти изцяло.

Помнят я с три неща. Първо, тя въвежда острова си в Революцията и помага да се организира флотът му. Второ, сама участва в боевете: отблъскването на османския десант на Миконос през 1822 г. е епизодът, който разказва всеки разказ за живота ѝ, а по-късно тя пътува с въоръжени мъже по континента. Трето, разбира силата на общественото мнение в чужбина. Образована в Триест и владееща свободно европейски езици, тя пише на европейски жени, за да поиска съчувствието и подкрепата им, във време, когато филелинизмът се разпространява във Франция, Великобритания и Германия.

Заедно с Ласкарина Бубулина от Спеце тя е една от двете жени, с които гръцките ученици се запознават първи, когато учат за 1821 г.: две богати островитянки, превърнали състоянията си в кораби. Историята ѝ е и тих урок за младата държава, която бавно благодари на онези, които са платили за нея.

Отидете на Миконос и веднага ще я срещнете. Площадът край пристанището на град Миконос народът нарича Πλατεία Μαντώς (площад „Манто“), и там се издига бронзовата ѝ статуя. На посетителите показват и семейната ѝ къща в града. Гърците на определена възраст помнят лицето ѝ върху монетата от две драхми, която беше в обращение до въвеждането на еврото през 2002 г. Улици с името Μαντώς Μαυρογένους има в Атина, Пирея и много други градове, а училищата я честват всяка година около 25 март, националния празник на Революцията. Животът ѝ вдъхновява гръцкия игрален филм Μαντώ Μαυρογένους (1971) с Джени Карези в главната роля, както и няколко романа и биографии.

• Тя не е родена в Гърция, а в Триест, който тогава е част от Австрийската империя.
• Говори френски и италиански и пише до жените в Париж с молба за помощ за Гърция.
• Портретът ѝ е върху гръцката монета от две драхми, а Бубулина – върху монетата от една драхма.
• Макар да е била една от най-богатите жени в Егейско море, умира бедна на остров Парос през 1848 г.