Аристарх Самотракийски

Аристарх е роден около 216 г. пр. Хр. на Самотраки, остров в северната част на Егейско море. Византийската енциклопедия „Суда“ го нарича „александриец по осиновяване, самотракиец по рождение“ и съобщава, че баща му също се казва Аристарх. Като млад той учи в Александрия при граматика Аристофан Византийски, един от великите учени на Библиотеката. Около средата на II в. пр. Хр. самият Аристарх оглавява Библиотеката. „Суда“ казва още, че цар Птолемей VI Филометор го прави учител на сина си. Латинското изписване Aristarchus и гръцкото Αρίσταρχος означават един и същ човек, когото не бива да бъркаме с Аристарх Самоски, астронома от предишния век.

„Суда“ съобщава, че при него учат около четиридесет граматици и че той много пъти спори с Кратет от Малос, водещия учен на съперничещата царска библиотека в Пергам. След като Птолемей VIII идва на власт около 145 г. пр. Хр., много учени и учители са прогонени от Александрия, както пише античният автор Атеней; съвременните историци обикновено свързват с тези събития края на работата на Аристарх в града. Той умира в Кипър. Според „Суда“ страда от воднянка и се умъртвява с глад на седемдесет и две години. Тези късни разкази са главният източник за живота му, затова съвременните справочници дават датите му само приблизително.

Главното дело на Аристарх е диортозата – грижливото поправяне на текст. За „Илиада“ и „Одисея“ той сравнява по-стари преписи и предишни издания, преди всичко това на Зенодот, първия александрийски издател на Омир. Когато преписите се разминават за някоя дума, той избира прочита, който смята за Омиров. Публикува екдосис (издание) заедно с хипомнеми (коментари), обясняващи избора му, а античните учени познават две Аристархови издания.

Той не премахва просто стиховете, в които се съмнява. Вместо това поставя малки знаци в полето. Обелът, хоризонтална черта, отбелязва стих, който той не смята за Омиров; диплата във формата на „>“ сочи нещо, обсъдено в коментара му; астерискът отбелязва стихове, които се повтарят другаде. Читателите могат да прочетат всеки стих и да видят оценката му до него. Според Омировите схолии той и Аристофан смятат стих 23.296 от „Одисея“ за „край“ на поемата – бележка, за която учените още спорят.

Той коментира и други автори. Папирус, чието заключително заглавие назовава Аристарх Самотракийски, пази част от коментар към първа книга на Херодот – единственото пряко свидетелство, че е работил върху проза. Оригиналните му книги са изгубени. Те оцеляват косвено чрез по-късни учени, най-вече в бележките на ръкописа на „Илиада“ Venetus A от X век, които го споменават над хиляда пъти.

Аристарх оформя начина, по който Омир се чете и печата. Гръцки и международни издания на „Илиада“ и „Одисея“ още обсъждат неговите прочити, а онлайн пътеводителят на Центъра за гръцки език за елинистическата литература го представя до Аристофан Византийски като основател на Омировата филология. На латински Хораций пише fiet Aristarchus („ще стане Аристарх“), и името му се превръща в синоним на строг критик.

Опитайте метода му върху един древен стих. В „Илиада“ 1.5 повечето ръкописи и съвременни издания четат οἰωνοῖσί τε πᾶσι („и на всички птици“). Атеней съобщава, че Зенодот пише οἰωνοῖσί τε δαῖτα („и пиршество за птиците“). Намерете единствената различна λέξη (дума), после кажете на новогръцки: «Ο στίχος έχει μια παραλλαγή» (Стихът има вариант). След това отворете дигитализирания Venetus A от проекта Homer Multitext и потърсете малки знаци в полето.

• Древният глагол ἀθετέω („оставям настрана“) дава на учените термина атетеза за отхвърляне на стих; на новогръцки още се казва αθετώ μια υπόσχεση – „нарушавам обещание“.
• Атеней съобщава, че родоският философ Панетий нарича Аристарх μάντις, „прорицател“, защото лесно отгатва смисъла на поемите.
• „Суда“ му приписва над 800 книги коментари – число, към което съвременните учени се отнасят предпазливо.
• Аристарх смята „Илиада“ и „Одисея“ за дело на един поет, противно на учените, които приписват двата епоса на различни автори.