Атанасиос Диакос

Диакос е роден около 1788 г. в планините на Фокида и Дорида, северно от Делфи; две села, Артотина и Ано Мусуница, го смятат за свой, а второто по-късно е преименувано в негова чест на «Αθανάσιος Διάκος». Фамилията му обикновено се посочва като Масаветас или Граматикос. Като момче постъпва в манастир и става дякон, на гръцки διάκος, и титлата му остава като фамилно име. Според преданието той напуска манастира след разправия с османски чиновник и излиза в планината, където се присъединява към клефтите, а по-късно служи като арматол – въоръжен пазач под османска власт – в дружината на Одисеас Андруцос.

Когато през пролетта на 1821 г. избухва Революцията, Диакос вдига хората си в областта Ливадия. В края на април османска армия под командването на Омер Врионис и Кьосе Мехмед се спуска на юг към Пелопонес, а гърците се опитват да я спрат на река Сперхиос, край древния проход Термопили. Диакос с няколкостотин души удържа моста при Аламана. Повечето други гръцки дружини се оттеглят; той остава. След часове бой, ранен и със счупен меч, е пленен. В Ламия му предлагат живота, ако смени вярата си и служи на османците. Той отказва и на 24 април 1821 г. е екзекутиран – според преданието набит на кол или изпечен на шиш. Бил е на около тридесет и три години.

Диакос не е писал книги; неговото дело е една битка и една смърт, и начинът, по който гърците ги разказват оттогава. Във военно отношение боят при Аламана е поражение: османската армия преминава Сперхиос и продължава на юг. Но той се случва само седмици след първите въстания от март 1821 г., когато никой не знае дали Революцията ще оцелее, и историята на човек, който устоява при Термопилите, мястото на Леонид и тристате, дава на въстанието герой още от първите му дни. За няколко месеца вестта за смъртта му се разнася по селата и гърците започват да говорят за него като за нов Леонид.

Народната традиция му дава думите. В най-известната κλέφτικο τραγούδι (клефтска песен) за него Диакос е воден към смъртта в пролетно утро и гледа около себе си цъфналите клони и новата трева. Песента го кара да каже колко зле Смъртта е избрала времето: «Για δες καιρό που διάλεξε ο Χάρος να με πάρει». Друг стих, който преданието влага в устата му, е отговорът му на предложението да смени вярата си: «Γραικός γεννήθηκα, Γραικός θε να πεθάνω» (Грък съм роден, грък ще умра). През 1867 г. поетът Аристотелис Валаоритис написва дълга поема, Αθανάσιος Διάκος, а художници от XIX век го изобразяват на моста със счупения му меч. Именно тези образи, повече от самата битка, превръщат Диакос в национален символ.

В Ламия статуя на Диакос стои близо до мястото, където е екзекутиран, и градът го почита всеки април около годишнината от смъртта му. Родното му село във Фокида носи неговото име, а улици и площади, наречени Αθανασίου Διάκου или просто Διάκου, има почти във всеки гръцки град, включително известна улица близо до Акропола в Атина. Гръцките деца се запознават с него в училище около 25 март, националния празник, когато четат народната песен за последното му утро и историята на Аламана. Добра идея: намерете народната песен «Του Διάκου» и прочетете първите ѝ два стиха, които начинаещ вече може да разбере дума по дума. Ако пътувате по стария национален път от Атина до Ламия, ще пресечете долината на Сперхиос, където се е водила битката.

• Διάκος не е фамилно име, а църковна титла: той е бил дякон в манастир, преди да стане боец.
• Мостът при Аламана е само на няколко километра от Термопилите, затова гърците го сравняват с Леонид.
• Родното му село във Фокида е преименувано на Атанасиос Диакос в негова чест.
• Загива на 24 април 1821 г., едва месец след началото на Революцията.