Никифорос Литрас

Литрас е роден през 1832 г. в Пиргос, село на мраморни каменоделци на Тинос, цикладския остров, дал удивителен брой гръцки художници и скулптори; баща му е бил скулптор на мрамор. През 1850 г. заминава за Атина, за да учи в Училището по изкуствата (Σχολείο των Τεχνών), предшественик на днешното Атинско училище за изящни изкуства, а през 1860 г. държавна стипендия го отвежда в Мюнхенската академия за изящни изкуства, където работи в ателието на Карл фон Пилоти, майстора на голямата историческа живопис. Мюнхен тогава е художествената столица на немскоезичния свят, а гърците, учили там, Литрас, Николаос Гизис, Георгиос Яковидис и други, са известни като Мюнхенската школа (Σχολή του Μονάχου) на гръцката живопис.

За разлика от Гизис, който остава в Германия, Литрас се връща у дома. През 1866 г. е назначен за професор по живопис в Училището по изкуствата в Атина, пост, който заема до смъртта си, общо тридесет и осем години. Почти всеки гръцки художник от следващото поколение минава през неговия клас, сред тях Яковидис, Георгиос Роилос и собственият му син Николаос Литрас. Пътува с Гизис до Смирна и Мала Азия през 1873 г. и до Париж през 1876 г. и се жени за Ирини Кириакиди, от която има шест деца.

Умира в Атина през юни 1904 г. По онова време се говорело, че отровните химикали в боите му бавно са го отровили. Никифорос Литрас, чието име се изписва и Nikephoros Lytras, е погребан с почести, а учениците му поемат училището, което той е изградил.

Литрас се обучава като исторически живописец и първото му голямо платно е в този тържествен маниер: Η Αντιγόνη εμπρός στον νεκρό Πολυνείκη („Антигона пред мъртвия Полиник“, 1865), нарисувано в Мюнхен, показва героинята на Софокъл до тялото на брат ѝ. Но това, което го прави обичан, са битовите му сцени, малки картини от всекидневния гръцки живот, нарисувани с топлота и остро око. Τα κάλαντα („Коледарите“, ок. 1872) показва група деца с триъгълник и барабан, които пеят коледни песни пред една врата, едно от тях държи фенер; това е най-възпроизвежданата гръцка картина на XIX век. Το φίλημα („Целувката“, ок. 1878) улавя млад мъж, който целува момиче през решетките на прозорец. Ο γαλατάς („Млекарят“, ок. 1895) и Η αναμονή („Очакване“, ок. 1895–1900) са тихи портрети на обикновени хора в делничната светлина.

Той рисува и историята на собствения си век. Ψαριανό μοιρολόι („Оплакване на Псара“, ок. 1888) показва жени, които скърбят след опустошаването на остров Псара през 1824 г., а едно по-ранно платно показва Канарис, който подпалва турския флагмански кораб през 1822 г. Стилът му е мюнхенският: прецизна рисунка, тъмни топли тонове, светлина, падаща върху лица и ръце, всеки предмет внимателно поставен. Новото е сюжетът. Преди Литрас гръцка живопис означава икони и портрети; той и приятелите му правят гръцкото село, гръцкото дете и гръцката улица достойни за рисуване.

Литрас е наричан патриарх на новогръцката живопис и титлата не е само комплимент: чрез учениците му цялата гръцка живопис до XX век произлиза от неговия клас. Националната галерия (Εθνική Πινακοθήκη) в Атина, отворена отново през 2021 г., показва зала с негови творби, включително „Антигона“, а Музеят на тиноските художници в град Тинос показва заедно живописците и скулпторите на острова. Улици с името Νικηφόρου Λύτρα има в Атина и в други гръцки градове. Всеки декември Τα κάλαντα се възпроизвежда по коледни картички, във вестниците и по телевизията, така че картината е станала образът, който гърците виждат, когато мислят за коледарите. Изучаващият езика може просто да потърси картината, да назове на гръцки какво има в нея и след това да чуе истинските коледни песни, които се пеят на Бъдни вечер.

• Пиргос на Тинос, родното му място, е село на мраморни майстори, дало и скулптора Янулис Халепас; Гизис е роден на няколко километра оттам.
• Преподава в Училището по изкуствата в Атина от 1866 г. до смъртта си през 1904 г., тридесет и осем години, по-дълго от всеки друг професор по живопис.
• Синът му Николаос Литрас (1883–1927) също става художник и професор, в много по-свободен, импресионистичен стил.
• Децата в Τα κάλαντα носят триъгълник, инструментът, който гръцките деца и днес вземат, когато пеят коледни песни от врата на врата.