Спиридон Луис

Спирос Луис е роден на 12 януари 1873 г. в Маруси (Амарусио), тогава земеделско село северно от Атина, известно с изворната си вода. Баща му продава вода от Маруси в града, а синът му помага да я носи – затова всички разкази го наричат водоносец, макар че той работи и като земеделец и е служил в армията. Бившият му офицер, полковник Пападиамантопулос, го насърчава да участва в квалификациите за маратона, проведени преди Игрите.

Първите съвременни Олимпийски игри се откриват в Атина през април 1896 г., а маратонът – чисто нова дисциплина, предложена от френския учен Мишел Бреал в чест на легендата за вестоносеца, пробягал от Маратон до Атина през 490 г. пр.н.е. – се провежда на 10 април (29 март по юлианския календар, използван тогава в Гърция). Гърция не е спечелила нищо в леката атлетика и целият град чака надбягването. 23-годишният Луис изпреварва чуждестранните фаворити в последните километри и влиза сам на Панатинайския стадион; престолонаследникът Константин и принц Георги тичат до него в последните метри, а тълпата скандира името му.

Той се прибира в Маруси и никога повече не се състезава. Разказва се, че поискал от краля само кон с каруца (в друга версия – магаре), за да му помага да пренася водата, и тази история, вярна или не, е тази, която всеки грък разказва. През 1936 г., на 63 години, е поканен като почетен гост на Игрите в Берлин, където носи традиционната фустанела и поднася маслинова клонка от Олимпия. Умира в Маруси на 26 март 1940 г.

Луис прави едно-единствено нещо и го прави в единствения ден, който има значение. Маратонът от 1896 г. е първият, провеждан някога: около 40 километра по черни пътища от село Маратон до мраморния стадион в Атина, със седемнадесет стартирали, повечето гърци. Французинът Албен Лермюзио води отначало, после австралиецът Едуин Флак, който вече е спечелил 800 и 1500 метра. И двамата рухват в жегата, а Луис, който според разказите е спрял за чаша вино в Пикерми, ги изпреварва един след друг. Времето му, 2:58:50, е с повече от седем минути по-добро от това на втория, Харилаос Василакос, а в първата десетка освен унгареца Дюла Келнер финишират девет гърци.

Победата има значение далеч отвъд спорта. Гърция е вложила оскъдните си средства във възраждането на Игрите, чуждестранните атлети са взели повечето медали, а победата на грък в дисциплината, измислена в чест на гръцка легенда, придава смисъл на цялото начинание; Пиер дьо Кубертен, основателят на Игрите, пише, че маратонът е осигурил бъдещето им. Луис получава сребърния медал на победителя (през 1896 г. няма златни медали), маслинова клонка и сребърната купа, дарена лично от Мишел Бреал. Тази Купа „Бреал“ остава в семейството до 2012 г., когато внукът му я продава на търг в Лондон за рекордните 541 250 паунда; фондация „Ставрос Ниархос“ я купува, за да се върне у дома, и днес тя е изложена в Атина.

Заради Луис гърците наричат «Λούης» всеки, който хуква да бяга: «έγινε Λούης» (стана Луис) означава, че е избягал с пълна скорост, а «τρέχει σαν τον Λούη» се казва за бърз бегач. Главният стадион на Олимпийския спортен комплекс в Атина в Маруси, където се провеждат Игрите през 2004 г., е Олимпийският стадион „Спирос Луис“, така че името му се чува всяка футболна събота. В Маруси улица, площад и статуя носят името му, а булевард до Олимпийския парк в Мюнхен се казва Spiridon-Louis-Ring. Спечелената от него Купа „Бреал“ може да се види в Културния център на фондация „Ставрос Ниархос“ в Атина, а фустанелата, която носи в Берлин, се пази в Националния исторически музей. Атинският маратон и днес всеки ноември следва неговия маршрут от Маратон до Панатинайския стадион.

• През 1896 г. няма златен медал: победителите получават сребърен медал, диплома и маслинова клонка, а Луис получава и сребърната купа на Мишел Бреал.
• Неговата Купа „Бреал“, продадена в Лондон през 2012 г. за 541 250 паунда, поставя рекордна цена за олимпийска реликва; оттогава е била излагана в Музея на Акропола и в Лувъра.
• След 10 април 1896 г. Луис никога повече не участва в състезателно надбягване.
• Появява се във филма на Лени Рифенщал „Олимпия“ (1938) във фустанела, с маслиновата клонка, която донася в Берлин през 1936 г.