Зои Карели

Зои Карели (също Zoi или Zoé Karelli) е псевдонимът на Хрисула Аргириаду, родена като Хрисула Пендзики в Солун през 1901 г. Името избира сама. По-малкият ѝ брат е писателят и художник Никос Гавриил Пендзикис. Учи у дома училищните предмети, чужди езици и музика. Знае много добре френски, немски, английски и италиански, а по-късно посещава като свободна слушателка лекции по филология в Солунския университет. През 1919 г. се омъжва за агронома Теодорос Аргириадис и имат двама сина.

Започва да публикува след трийсетата си година. Кратък прозаичен текст излиза през октомври 1935 г. в първия брой на солунското списание Το 3ο μάτι („Третото око“), а първите ѝ стихове следват през 1937 г. От 1945 до 1948 г. тясно сътрудничи на списание Κοχλίας („Охлюв“), където публикува стихове, есета и преводи. От 1954 до 1961 г. живее в Атина, но Солун остава нейният град.

Признанието идва в по-късните ѝ години. Получава Втората държавна награда за поезия през 1956 г., Първата държавна награда за поезия през 1974 г. и награда на Атинската академия през 1978 г. През 1982 г. е избрана за член-кореспондент на Атинската академия, а през 1988 г. Университетът „Аристотел“ в Солун ѝ присъжда почетен докторат. От 1980 до 1986 г. е заместник-председател на Дружеството на писателите в Солун. Умира на 16 юли 1998 г.

Карели издава първата си стихосбирка, Πορεία („Път“), през 1940 г., а общо издава дванадесет поетични книги, сред тях Η εποχή του θανάτου („Сезонът на смъртта“, 1948), Κασσάνδρα και άλλα ποιήματα („Касандра и други стихотворения“, 1955) и Ο καθρέφτης του μεσονυκτίου („Огледалото на полунощ“, 1958). През 1973 г. стиховете ѝ са събрани в два тома за годините 1940–1973. Пише и драми в стихове: Σιμωνίς βασιλόπαις του Βυζαντίου („Симонида, византийска принцеса“, 1965) и Ορέστης („Орест“, 1971) са поставени от Държавния театър на Северна Гърция през 1966 и 1976 г. Сред есетата ѝ са изследване за френския поет Пол Клодел и прочит на „В очакване на Годо“.

Поезията ѝ е вглъбена и питаща. Времето, самотата, любовта, смъртта и вярата се връщат отново и отново, а критиците често я описват като поезия на вътрешната реч и екзистенциалната тревога. Образи от античния мит като Касандра, Орест и Евридика ѝ помагат да говори за настоящето. Солун се появява в стихотворения като Θεσσαλονίκη 904 μ.Χ. („Солун 904 г. сл. Хр.“), което припомня нападението над града в онази година.

Тя гледа внимателно и към всекидневието. В Λαϊκή αγορά („Пазар“) жени се връщат бавно от пазара с покупките си, а поетесата забелязва зелени зеленчуци, червени ряпи, портокали и жълти лимони — малки радости в една тежка седмица.

Карели е запомнена като централен глас в литературния живот на Солун в средата на XX век. Скоро след смъртта ѝ списание Νέα Πορεία посвещава на паметта ѝ страници от броя си за юли–септември 1998 г. с подбор от нейни стихове; Центърът за гръцки език предлага днес този брой онлайн. Голямата музикална библиотека на Гърция „Лилиан Вудури“ пази плоча от 1988 г., Ελληνικά ποιήματα: Η Ζωή Καρέλλη διαβάζει Καρέλλη („Гръцки стихове: Зои Карели чете Карели“), със собствения ѝ глас. Опитайте малка задача със стихотворението Λαϊκή αγορά („Пазар“): намерете думите за цветове πράσινα (зелени) и κόκκινα (червени) в двата стиха, цитирани на тази страница. После съставете свое изречение: Στη λαϊκή βλέπω πράσινα λαχανικά (На пазара виждам зелени зеленчуци). Това е наше упражнение, а не стих от стихотворението.

• Карели публикува първото си стихотворение през 1937 г., когато вече е на около трийсет и пет години.
• За списание Κοχλίας превежда, сама или с други, текстове на Джеймс Джойс, Плотин, Лонгфелоу, Робърт Браунинг и Т. С. Елиът.
• Пиесата ѝ Ορέστης („Орест“) преразказва античен мит в съвременен стих и е поставена в Солун през 1976 г.
• Псевдонимът ѝ Ζωή означава „живот“ на гръцки.