Нена Венецану

Нена Венецану (на латиница и Nena Benetsanou) е родена в Атина през 1955 г. Започва пиано и музикална теория при Хари Кладаки и продължава в Гръцката консерватория в Атина и в Ермуполи на остров Сирос. От 1973 до 1977 г. живее във Франция, където учи археология и история на изкуството в Университета на Франш-Конте и взема уроци по пеене в Париж при Ирма Коласи.

След завръщането си в Атина в края на 70-те години се присъединява към женското движение. В интервю от 2025 г. тя си спомня, че около 1976–77 г. заедно с поетесата Бети Комнину пише пет или шест песни във феминистките групи, а някои от тях влизат в първия ѝ албум. Печели и първа награда в телевизионен конкурс за нови таланти на ERT и започва да работи с Манос Хадзидакис; една концертна биография определя сътрудничеството им на петнайсет години, включително неговите Μυθολογία (Митология) и Οι μπαλάντες της οδού Αθηνάς (Баладите от улица Атинас).

Дебютният ѝ албум излиза през 1980 г. с подкрепата на Алекос Пацифас и съчетава пет френски стихотворения на Пол Елюар с нейна музика и шест гръцки песни; някои биографии датират записа от 1979 г. С композитора Никос Мамангакис работи по Οδύσσεια (Одисея), Ερωτόκριτος (Еротокритос) и народните песни на Лорка. Седем години си сътрудничи и с Théâtre de la Méditerranée в Тулон в над 250 представления и прави турнета във Франция, Швейцария, Белгия, Англия, Скандинавия, Унгария, Италия и Испания.

Венецану е едновременно композиторка и изпълнителка, а поезията е нишката в цялото ѝ творчество. В интервю от 2026 г. тя казва, че именно поезията, поетичният език, я свързва с гръцкото. Собствените ѝ песни са по стихове на гръцки поети като Бети Комнину, Одисеас Елитис и Виктория Теодору; на френски и италиански поети като Мишел Деги, Пол Елюар и Гаспара Стампа; и на немскоезични поетеси като Нели Закс и Розе Ауслендер в гръцки превод.

Няколко нейни албума са изградени около една идея. Sappho de Mytilène (1991), записан с Анжелик Йонатос, представя стихове на Сафо в новогръцките версии на Елитис; изпълнението ѝ носи награда от Академия „Шарл Кро“ във Франция. Πόλεις του Νότου (Градовете на Юга, 1993) е с текстове на Комнину, чиито думи звучат и в Καφέ Γκρέκο (Кафе Греко, 2003). Αγήρων ήχος θεάτρου (Нестареещият звук на театъра, 1997) събира нейна музика за постановки като Τρωάδες (Троянки) на Еврипид. Записва и албуми с песни на Хадзидакис (1998) и Микис Теодоракис (2000) и пее във филми като Ήσυχες μέρες του Αυγούστου (Тихи августовски дни) на Пантелис Вулгарис с музика на Хадзидакис.

Венецану продължава да създава нови програми около поезията. През 2015 г. замисля концерта 1000 + 1 Πόλεις (1000 + 1 града) за Фестивала на Атина и Епидавър, а през 2025 г. представя в Атина Σκληρές βιολέτες (Твърди теменуги) по стихове на немскоезични и гръцки поетеси. Франция я удостоява със званието кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, а през април 2026 г. е поканена да изнесе онлайн лекция в Mahindra Humanities Center на Харвард.

За изучаващите езика: намерете гръцките надписи на албум или програма на концерт за Πόλεις του Νότου (Градовете на Юга). Потърсете две думи: μουσική (музика) и ποίηση или στίχοι (поезия, текст). После напишете три кратки изречения на гръцки: Η ποιήτρια γράφει το ποίημα (Поетесата пише стихотворението). Η Νένα γράφει τη μουσική (Нена пише музиката). Η Νένα τραγουδά (Нена пее).

• Първият ѝ албум говори на два езика: пет стихотворения на Пол Елюар, изпети на френски, и шест песни на гръцки.
• В университета тя учи археология и история на изкуството, а не музика.
• С Оркестъра за съвременна музика на ERT под диригентството на Микис Теодоракис пее неговите цикли Μαουτχάουζεν (Маутхаузен) и Μικρές Κυκλάδες (Малките Киклади).
• Тя е основателка и първа председателка на сдружение, посветено на поета Йоргос Сарантарис, и пише музиката за албум с негови стихове, четени от актрисата Ева Котаманиду.