Омир

Самите древни гърци не знаели почти нищо за Омир и непрекъснато спорели за него. Седем града твърдели, че са негово родно място, най-настойчиво Смирна и Хиос, а преданието го направило сляп странстващ певец; Омировият химн към Аполон говори за сляп човек, който живее на скалистия Хиос, и по-късните читатели приели това за автопортрет на поета. Сдружение на рапсоди на Хиос, Омиридите, твърдели, че са негови потомци, и векове наред рецитирали поемите му. Датите се предполагали между 1100 и 700 г. пр.н.е.; днес повечето учени поставят поемите във втората половина на VIII век пр.н.е., в момента, когато гръцката азбука била нова.

От XVIII век насам „Омировият въпрос“ пита дали един поет е съчинил двата епоса, или пък някой от тях. Отговорът, който се оформил през XX век, до голяма степен благодарение на работата на Милман Пери през 30-те години, е, че поемите израснали от дълга традиция на устна поезия: певците импровизирали в дактилен хекзаметър, като използвали готови изрази като „бързоногият Ахил“ и „розовопръстата Зора“, а „Илиада“ и „Одисея“ са монументалните крайни продукти на тази традиция, може би оформени от един велик певец, може би записани в Атина при Пизистрат през VI век пр.н.е.

Който и да е бил, Омир бил за гърците това, което Библията била за другите: текстът, по който децата се учели да четат, изворът на техните богове и герои, и книгата, която според преданието Александър Велики държал под възглавницата си.

Ιλιάδα („Илиада“) не разказва цялата Троянска война. В около 15 700 стиха и 24 песни тя обхваща няколко седмици от последната година на обсадата: Агамемнон обижда Ахил, най-великия гръцки воин, като му отнема пленницата Бризеида; Ахил се оттегля от битката, троянците, водени от Хектор, изтласкват гърците обратно до корабите им, а приятелят на Ахил Патрокъл е убит. Ахил се връща разярен, убива Хектор и влачи тялото му около стените, докато старият цар Приам не идва нощем в шатъра му да моли за тялото на сина си, и поемата завършва с погребението на Хектор. Това е поема за гнева, честта и цената на войната и за двете страни.

Οδύσσεια („Одисея“), около 12 100 стиха, е приключенска история и история за завръщане у дома. Одисей, цар на Итака, прекарва десет години в опити да се прибере след войната: ослепява циклопа Полифем, устоява на Сирените, губи всичките си хора и години наред е задържан от нимфата Калипсо. Междувременно на Итака съпругата му Пенелопа кара кандидатите да чакат, като тъче и разплита погребален покров, а синът му Телемах тръгва да търси вести за него. Одисей се прибира преоблечен като просяк, разпознава го само старото му куче Аргос, той опъва големия си лък и избива кандидатите. И двете поеми са в дактилен хекзаметър и използват едни и същи формулни епитети, сравнения от полето и морето и дълги речи; гръцкият им е изкуствена смесица от диалекти, на която никой никога не е говорил, затова гърците четат Омир в превод като чужденците, но го четат първи.

Всеки гръцки ученик чете „Одисея“ в първия клас на гимназиото (gymnasio), а „Илиада“ – във втория, в съвременните преводи на Никос Казандзакис и Йоанис Какридис или на Димитрис Маронитис. Езикът е пълен с Омир: дълго изпитание е οδύσσεια, скрит капан – δούρειος ίππος (троянски кон), вярна съпруга – Πηνελόπη, изкусителна опасност – σειρήνα, мъдър съветник – μέντορας (от Ментор), а огромна кавга – „ομηρικός καβγάς“. Посетителите и днес ходят в Микена, крепостта на Агамемнон, и на остров Итака с екземпляр от поемите в ръка. На този сайт можете да прочетете кратки адаптирани преразкази за Троянския кон, Циклопа, Сирените, Пенелопа и кучето Аргос, както и текст на ниво B2 за самия Омир.

• Седем древни града смятали Омир за свой; една гръцка епиграма изброява Смирна, Родос, Колофон, Саламина, Хиос, Аргос и Атина.
• „Илиада“ обхваща само около петдесет дни от една десетгодишна война и никога не споменава Троянския кон; тази история е разказана в „Одисея“ и в по-късни поеми.
• Много Омирови изрази са формули, повтаряни стотици пъти, като „розовопръстата Зора“, които помагали на устните певци да творят на място.
• Гърците от класическата епоха учели поемите наизуст в училище, а публични рецитации на цялата „Илиада“ и „Одисея“ се провеждали на празника Панатинеи в Атина.