Пенелопи Делта

Пенелопи Бенаки е родена в Александрия през 1874 г., дъщеря на Емануил Бенакис, търговец на памук, един от най-богатите гърци в Египет и по-късно кмет на Атина; брат ѝ Антонис основава Музея „Бенаки“. Тя расте в строг и заможен дом, образована от гувернантки, и през 1895 г. се омъжва за бизнесмена Стефанос Делтас, от когото има три дъщери. Бракът е коректен и нещастен. През 1905 г. в Александрия тя се запознава с дипломата и писател Йон Драгумис и двамата се влюбват; връзката остава платонична и е прекъсната, но оформя останалата част от живота ѝ и дневниците ѝ, публикувани дълго след смъртта ѝ.

Семейството живее известно време във Франкфурт и през 1916 г. се установява в Кифисия, северно от Атина, в къща, която днес е част от архивите на Музея „Бенаки“. Тя започва да пише за деца около 1909 г., насърчавана от кръга на демотицистите около Драгумис и педагога Александрос Делмузос, и продължава въпреки болестта: от 1920-те години страда от прогресираща парализа, която в крайна сметка я приковава към леглото. Драгумис е убит в Атина през 1920 г. — удар, от който тя така и не се съвзема.

На 27 април 1941 г., в деня, когато германските войски влизат в Атина, тя взема отрова; умира няколко дни по-късно, на 2 май, и е погребана в градината на къщата си в Кифисия. На надгробния ѝ камък има една-единствена дума: ΣΙΩΠΗ (Мълчание).

Първите ѝ книги са исторически. Για την πατρίδα („За родината“, 1909) и Τον καιρό του Βουλγαροκτόνου („По времето на Българоубиеца“, 1911) се развиват във Византия при император Василий II и целят да дадат на гръцките деца герои от собственото им средновековно минало. Παραμύθι χωρίς όνομα („Приказка без име“, 1910) е алегория: царство от мързеливи, фаталистични хора се връща към живот благодарение на млад принц, който ги кара да работят — история, написана с поглед към Гърция от онова време и по-късно превърната в прочута пиеса от Яковос Камбанелис.

Най-обичаните ѝ книги идват късно. Τρελαντώνης („Лудия Антонис“, 1932) проследява четири александрийски деца, собствените ѝ братя и сестри, по време на лятна ваканция в Пирея и Атина през 1880-те години, а Антонис, който не може да спре да се забърква в беди, е най-известното палаво момче в гръцката литература. Ο Μάγκας („Уличното куче“, 1935) е автобиографията на един фокстериер, който разказва историята на същото семейство изпод масата. Τα μυστικά του Βάλτου („Тайните на блатото“, 1937) е най-амбициозният ѝ роман: Македонската борба от 1904–08 г., водена между гръцки и български чети в блатата на Ениджевардарското езеро, видяна през очите на две деца, с истинския капитан Аграс (Телос Агапинос) като герой. Делта пише на димотики, с кратки изречения, пълни с диалог и действие, във време, когато учебниците все още са на тромавата катаревуса, и книгите ѝ са тих аргумент, че децата заслужават истински език.

Τρελαντώνης и Ο Μάγκας са сред първите цели книги, които гръцките деца четат сами, а откъси от тях има в читанките за началното училище; Τα μυστικά του Βάλτου се чете в по-горните класове. Τρελαντώνης е адаптиран за гръцката телевизия, а сценичната версия на Камбанелис на Παραμύθι χωρίς όνομα все още се играе. Къщата ѝ в Кифисия, на кратка разходка от гарата, принадлежи на Музея „Бенаки“ и пази нейните книжа и гроба ѝ в градината. Дневниците ѝ и кореспонденцията ѝ с Йон Драгумис, публикувани от 1980-те години насам, я превръщат и във фигура на литературата за възрастни. За изучаващия езика Τρελαντώνης е идеален първи гръцки роман: кратки глави, всекидневни думи и сюжет, който не изисква урок по история.

• Брат ѝ Антонис Бенакис, истинският Лудия Антонис, по-късно основава Музея „Бенаки“ в Атина.
• Тя е близка приятелка на Елевтериос Венизелос, на когото баща ѝ е служил като министър, и дневниците ѝ са източник за политиката на епохата.
• На гроба ѝ в градината на къщата в Кифисия има една-единствена дума — ΣΙΩΠΗ (Мълчание).
• Тя взема отрова на 27 април 1941 г., в деня, когато германците влизат в Атина, и умира пет дни по-късно.