Манос Хадзидакис

Хадзидакис е роден в Ксанти, в Тракия, на 23 октомври 1925 г., в семейството на баща от Крит и майка от Одрин. Семейството се премества в Атина през 1932 г., а през 1938 г. баща му загива в самолетна катастрофа, което ги оставя в бедност. По време на германската окупация той работи каквото намери – като пристанищен работник, продавач на лед и помощник във фотографско ателие, – учи за кратко философия в университета и научава сам повечето от това, което знае за музиката. През 1944 г. се запознава с режисьора Каролос Кун и започва да композира за неговия Художествен театър (Θέατρο Τέχνης) – началото на сътрудничество, продължило десетилетия.

На 31 януари 1949 г., на двадесет и три години, той изнася в Художествения театър лекция за ребетико – музиката на градската беднота, на хашишовите вертепи и на бежанците от Мала Азия, която почтената Атина презира. Той твърди, че това е истинската популярна музика на Гърция, и я сравнява с блуса. Лекцията предизвиква скандал и променя гръцката музика. През 50-те години пише за киното, включително за „Στέλλα“ (1955) на Михалис Какоянис с Мелина Меркури, а през 1960 г. „Никога в неделя“ на Жул Дасен му донася наградата на Американската филмова академия за най-добра песен; той не заминава за Холивуд, за да я получи.

От 1966 до 1972 г. живее в Ню Йорк. След завръщането си в Атина ръководи Третата програма на гръцкото държавно радио от 1975 до 1982 г., превръщайки я в школа за хубава музика за цяло поколение, ръководи звукозаписна компания и списание, а през 1989 г. основава Оркестъра на цветовете (Ορχήστρα των Χρωμάτων). Умира в Атина на 15 юни 1994 г.

Първото голямо произведение на Хадзидакис, «Έξι λαϊκές ζωγραφιές» (Шест народни картини, 1951), е сюита за пиано, изградена върху мелодии от ребетико: манифестът на лекцията му, приложен на практика. Цикълът му от песни за «Ματωμένος γάμος» (Кървава сватба, 1948) на Лорка и десетки партитури за Художествения театър го правят композитор на гръцката сцена, а филмовите песни от 50-те и 60-те години – композитор на гръцката улица: «Αγάπη που 'γινες δίκοπο μαχαίρι» от „Στέλλα“, «Τα παιδιά του Πειραιά» от „Никога в неделя“, песните от ревюто от 1962 г. «Οδός Ονείρων» (Улица на мечтите).

Неговият голям партньор е поетът Никос Гацос. Заедно те пишат песни, които всеки грък може да изпее, от «Χάρτινο το φεγγαράκι» (Хартиена луничка, 1949) до албума «Αθανασία» (Безсмъртие, 1976). В «Ο Μεγάλος Ερωτικός» (Великият влюбен, 1972) той поставя на музика любовна поезия от Сафо и Песен на песните до Соломос, Кавафис и Елитис, изпълнена от Флери Дадонаки и Димитрис Псарианос; много гърци го смятат за негов шедьовър. В Ню Йорк записва «Reflections» (1970) с рок група, а «Το χαμόγελο της Τζοκόντας» (Усмивката на Джоконда, 1965) е най-известното му чисто оркестрово произведение.

Музиката му се разпознава веднага: ясна, пееща се мелодия, често в мек валс или в ритъм 9/8 от народния танц, хармонии, по-скоро френски, отколкото гръцки, и полъх на меланхолия дори в най-веселите песни. Пише и детска радиомузика, включително поредицата «Λιλιπούπολη» (Лилипутград), която гърците, били деца в края на 70-те години, все още си тананикат.

Започнете с «Τα παιδιά του Πειραιά», която съществува в сто версии на много езици, а след това с «Χάρτινο το φεγγαράκι» и «Ο Μεγάλος Ερωτικός». Гръцкото радио пуска Хадзидакис всеки ден, песните му се пеят на училищни тържества и в таверните, а «Αγάπη που 'γινες δίκοπο μαχαίρι» е израз, който хората използват за всяка болезнена любов. Третата програма, която той изгради, все още излъчва, а неговият Оркестър на цветовете все още изнася концерти в Атина. Сайтът предлага към него упражнение по лексика за музика на ниво A2. Заедно с Микис Теодоракис той е един от двамата композитори, които всеки грък назовава първи, и двамата мъже, приятели и съперници, обикновено се споменават на един дъх.

• «Τα παιδιά του Πειραιά» е първата песен на език, различен от английския, спечелила наградата на Академията за най-добра оригинална песен, през април 1961 г.
• Лекцията си за ребетико от 1949 г. той изнася на двадесет и три години; много музиканти я смятат за раждането на съвременната гръцка популярна музика.
• Той никога не учи дълго формално в консерватория и като композитор е до голяма степен самоук.
• Като директор на Третата програма (1975–1982) излъчва всичко – от Бах до ребетико – и създава детски музикален свят, Лилипутград, който става култов.