Янис Моралис

Моралис е роден в Арта, в Епир, на 23 април 1916 г. Едва петнадесетгодишен, през 1931 г., той постъпва в Атинската школа за изящни изкуства, където учи за кратко при Константинос Партенис, а после при Умберто Аргирос, и усвоява гравюрата в ателието на Янис Кефалинос, когото по-късно нарича „баща, учител и приятел“. Завършва през 1936 г., а на следващата година стипендия от Атинската академия го отвежда в Рим и после в Париж, където изучава, наред с другото, мозайка. Втората световна война го връща в Гърция.

Той принадлежи към „поколението на 30-те“ – художниците и писателите като Гикас, Царухис, Сеферис и Елитис, които търсят модерно изкуство, което да е и дълбоко гръцко. През 1947 г. е избран за преподавател в Школата за изящни изкуства, където става редовен професор през 1957 г., и преподава там до 1983 г., като формира поколения гръцки художници. През 1958 г. представя Гърция на Венецианското биенале заедно с Царухис и скулптора Лазарос Сохос. Получава ордена „Феникс“ през 1965 г., наградата за изкуство на Атинската академия през 1979 г. и голяма ретроспекция в Националната галерия през 1988 г., когато ѝ дарява голяма група творби. Рисува почти до края на дългия си живот и умира в Атина на 20 декември 2009 г., на деветдесет и три години.

Моралис започва с чувствителна, реалистична живопис на портрети и фигури в меки цветове. От 50-те години изкуството му става все по-геометрично: телата се превръщат в криви и плоскости, лицата – в овали, а цветът – в плоски, топли полета от охра, бяло, земночервено и синьо. Темите му са малко и постоянни: млади жени, влюбени, голото тяло, морето, гръцката светлина. Фигурите са едновременно модерни и антични; те напомнят спокойствието на архаичната скулптура и надгробните стели от Керамейкос.

Тази връзка с античното погребално изкуство е най-ясна в Επιτύμβια („Надгробни композиции“) – серия картини за смъртта и раздялата, показана през 1963 г., която е сред шедьоврите му; по-късно той я дарява на Националната галерия. Моралис работи и в монументален мащаб: за атинския „Хилтън“, открит в началото на 60-те години, проектира огромните гравирани мраморни композиции, които покриват фасадите му. Създава декори и костюми за танц и театър – от балета Έξι λαϊκές ζωγραφιές („Шест народни картини“, 1951) с музика на Манос Хадзидакис до „Молителките“ на Есхил, Ικέτιδες (Национален театър, Епидавър, 1964), и постановката на Каролос Кун Οιδίπους Τύραννος („Цар Едип“) в лондонския театър „Олдуич“ през 1968 г. Илюстрира и издания на поетите от своето поколение, Сеферис и Елитис, за издателство „Икарос“, а рисунките му споделят яснотата на стиховете.

Всеки, който върви по булевард „Василисис Софиас“ в Атина, може да види творба на Моралис: резбованата мраморна фасада на „Хилтън“ е забележителност на града. В Националната галерия Επιτύμβια и много други картини са част от постоянната експозиция, а негови творби има в много гръцки обществени и частни колекции. Геометричните му влюбени се появяват на корици на книги, плакати и в училищни учебници по изобразително изкуство, а илюстрираните от него издания на Елитис и Сеферис се издават и днес. За много гърци топлите му охри и спокойните лица изглеждат просто като „Гърция“; опитайте да опишете на гръцки една от картините му: цветове, форми, чувства.

• Постъпва в Атинската школа за изящни изкуства на петнадесет години, през 1931 г.
• Преподава в същата школа повече от тридесет и пет години, от 1947 до 1983 г.
• Мраморните композиции по фасадите на атинския „Хилтън“ са негов проект, поръчан през 1959 г.
• Представя Гърция на Венецианското биенале през 1958 г. заедно с Янис Царухис.