Захариас Папантониу

Папантониу е роден през 1877 г. в Карпениси, малък град сред еловите гори и високите върхове на Евритания в Централна Гърция. Планините на детството му го съпровождат цял живот и стават сцена на най-известната му книга. Като млад се премества в Атина, където започва да пише за вестници и литературни списания; публикува стихове, кратки прозаични текстове и рецензии и скоро става известен като остър и изискан критик.

От 1908 до 1910 г. живее в Париж като кореспондент на атинския вестник Εμπρός, пише за френския живот и изкуство и се връща с широки познания за европейската живопис. Той е убеден δημοτικιστής, привърженик на димотики, в дългата борба, известна като «γλωσσικό ζήτημα» (езиковият въпрос), срещу книжовната, архаизираща катаревуса.

През 1917 г. правителството на Елефтериос Венизелос започва реформа, която въвежда димотики в първите класове на основното училище, водена от педагозите Александрос Делмузос, Димитрис Глинос и Манолис Триандафилидис. Помолват Папантониу да напише читанка и резултатът е Τα ψηλά βουνά (1918). През 1918 г. той е назначен и за директор на Националната галерия в Атина и остава свързан с нея до смъртта си. През 1938 г. е избран за член на Атинската академия. Умира в Атина на 1 февруари 1940 г.

Τα ψηλά βουνά („Високите планини“) разказва историята на група ученици, които прекарват едно лято в планината с учителя си. Далеч от града те сами строят колибите си, готвят, разпределят работата помежду си, създават свои правила и се учат от гората, животните, овчарите и времето. Всяка глава е малко приключение и всяко приключение учи на нещо: сътрудничество, отговорност, любов към природата и гръцкото село. Езикът е прост, жив димотики, гръцкият на всекидневната реч, написан така, че децата да го четат с удоволствие.

Това е революционно. Дотогава гръцките деца се учели да четат от книги на катаревуса, език, който не говорели у дома. Новите читанки, най-известната от които е Τα ψηλά βουνά, са нападнати от консерваторите като опасни за религията и нацията. След изборите през 1920 г. новото правителство ги изтегля от училищата. По-късно книгата се връща в училищата и оттогава постоянно се преиздава.

Папантониу е и фин прозаик, както в стихотворенията в проза от Πεζοί ρυθμοί („Ритми в проза“, 1923), и в продължение на десетилетия един от водещите художествени критици в Гърция, който пише във вестниците за гръцката и европейската живопис.

Τα ψηλά βουνά още се издава и много възрастни гърци помнят, че са я чели в училище; за изучаващия езика тя е естествена първа „истинска“ книга, защото гръцкият ѝ е ясен и близък до днешния. В Карпениси го помнят като писателя на града, а околните планини, Велухи и горите на Евритания, са точно пейзажът от книгата: разходката там е най-добрият коментар. Историите на гръцкото образование винаги го споменават заедно с Делмузос, Глинос и Триандафилидис като част от битката, която прави димотики език на гръцките училища.

• Τα ψηλά βουνά (1918) е един от първите официални гръцки учебници, написани на димотики, а не на катаревуса.
• След смяната на правителството през 1920 г. книгата е изтеглена от училищата, но по-късно се връща.
• Назначен е за директор на Националната галерия в Атина през 1918 г., същата година, в която излиза читанката му.
• Планините от книгата са тези на родната му Евритания около Карпениси.