Елевтериос Венизелос

Венизелос е роден на 23 август 1864 г. в Мурниес, село край Ханя, когато Крит все още е османска провинция. Учи право в Атина и се връща в Ханя като адвокат и журналист. В автономната Критска държава, създадена през 1898 г., е министър на правосъдието, скарва се с нейния владетел принц Георги и през 1905 г. оглавява въоръженото въстание в Терисос, което принуждава принца да си отиде и прави Венизелос водещата фигура на острова.

През 1909 г. гръцки офицери извършват преврата в Гуди и канят в Атина критския външен човек. Той пристига през 1910 г., печели изборите и през октомври става министър-председател. Реформите следват с бързи темпове: преработена конституция през 1911 г., трудови закони, изградени наново армия и флот. После създава Балканския съюз и в Балканските войни от 1912–13 г. Гърция взема Солун, Янина, Македония, Епир, Крит и островите от Източното Егейско море, а населението ѝ нараства от 2,7 на 4,8 милиона души.

Първата световна война го изправя срещу крал Константин I, който настоява за неутралитет, докато Венизелос иска да се присъедини към Антантата. Той подава оставка два пъти през 1915 г., създава съперническо правителство в Солун през 1916 г. и се връща на власт през 1917 г., след като кралят е принуден да напусне. Този Εθνικός Διχασμός (Национален разкол) отравя политиката за десетилетия. Договорът от Севър (1920) донася Смирна, но той губи изборите през ноември 1920 г., а малоазийската кампания завършва с Катастрофата от 1922 г. Подписва Договора от Лозана през 1923 г., отново управлява през 1928–32 г. и след неуспешен преврат на привържениците му през 1935 г. бяга в Париж, където умира на 18 март 1936 г.

Постиженията на Венизелос са договори, реформи и граници. Конституцията от 1911 г. модернизира гръцката държава, а първото му правителство приема първото социално законодателство. Балканските войни, подготвени от дипломацията му и съюза със Сърбия, България и Черна гора, са причината Солун, Крит и Янина днес да са гръцки.

Договорът от Севър, подписан през август 1920 г., е върхът на Μεγάλη Ιδέα (Великата идея), мечтата за Гърция, която обединява всички гърци на Изтока: той дава на Гърция Източна Тракия и областта на Смирна, «Гърция на двата континента и петте морета». До три години той е мъртъв. Най-трайното му дело е обратното на Севър: Договорът от Лозана от юли 1923 г., който установява гръцко-турската граница по река Марица (Еврос) и с договорената през януари 1923 г. размяна на население премества около 1,2 милиона православни християни от Турция в Гърция и около 400 000 мюсюлмани в обратна посока. Настаняването на бежанците в нови квартали около Атина, Пирея и Солун преобразява гръцкото общество, неговата музика и кухня.

Правителството му от 1928–32 г. строи пътища и училища, пресушава блатата на Македония и през 1930 г. подписва споразумение за приятелство с Турция на Кемал Ататюрк, слагайки край на един век войни между двата народа; през 1934 г. Венизелос номинира Ататюрк за Нобелова награда за мир. Той е блестящ парламентарен оратор и преговарящ, който очарова държавниците в Париж и Лондон с гладкия си френски и английски; Лойд Джордж го нарича най-великия държавник, когото Гърция е дала след Перикъл.

Пристигайки в Гърция, повечето посетители кацат на Международното летище на Атина «Елевтериос Венизелос», открито през 2001 г., а главният булевард в центъра на Атина, Панепистимиу, официално носи името Ελευθερίου Βενιζέλου, както и улица в почти всеки гръцки град. Къщата му в квартал Халепа в Ханя е музей, управляван от Националната изследователска фондация, носеща неговото име, а Музеят „Венизелос“ в парка Елевтериас в Атина пази къщата, в която е живял; гробът му, заедно с този на сина му Софоклис, се намира на хълма Профитис Илияс на Акротири над Ханя, с изглед към залива. Гръцките училищни учебници по история отделят на годините му отделна глава, а думите βενιζελικός и αντιβενιζελικός, венизелист и антивенизелист, и днес описват политическата традиция на едно семейство. Упражнението за слушане на ниво B1 в сайта за урок по история е добра възможност да чуете тези събития, разказани на гръцки.

• Роден е като османски поданик и не живее в Атина, докато не навършва четиридесет и пет години; няколко месеца след пристигането си вече е министър-председател.
• Оцелява след два атентата: на Лионската гара в Париж през август 1920 г., дни след подписването на Договора от Севър, и на пътя за Кифисия през юни 1933 г., когато е ранена съпругата му Елена.
• През 1934 г. номинира за Нобелова награда за мир Мустафа Кемал Ататюрк, човека, който през 1922 г. е разгромил гръцката армия.
• След смъртта му в Париж тялото му е откарано с кораб направо в Крит, без да минава през Атина, за да се избегнат сблъсъци между привържениците и противниците му.