Зои Ласкари

Зои Ласкари е родена като Зои Курукли в Солун на 12 декември; годината се различава според източниците – от 1940 до 1944 г., а самата тя посочва 1944 г. Губи баща си като бебе и майка си още като дете и израства при баба си и дядо си. По-късно си спомня как е играла с тях на площад „Аристотелус“. Като тийнейджърка играе баскетбол в солунски клубове. През юни 1959 г., без да каже на настойниците си, участва в конкурс за красота в Атина под името Амарилис и е коронясана за „Стар Елас“. След това заминава за Лонг Бийч в САЩ за конкурса „Мис Вселена“ и остава известно време в Америка, като работи като модел.

След завръщането ѝ в Гърция режисьорът Янис Далианидис я избира за главната роля в Ο Κατήφορος („Надолу по склона“), пуснат от Finos Film през декември 1961 г. Това е най-големият гръцки касов успех за годината. Далианидис и продуцентът Филопимин Финос ѝ дават името Ласкари, отчасти за да не я бъркат с братовчедка ѝ, певицата Зои Курукли. Тя учи и актьорско майсторство в драматичната школа на Пелос Кацелис. Остава във Finos Film до средата на 70-те години, а след това посвещава по-голямата част от кариерата си на театъра. Била е и общински съветник в Атина. Умира внезапно в дома си в Порто Рафти, източно от Атина, на 18 август 2017 г.

Ласкари снима 23 филма с Finos Film, 21 от тях режисирани от Далианидис; според компанията никоя друга главна актриса не е работила само за едно студио. Диапазонът ѝ стига от социални драми до бляскави мюзикъли. Νόμος 4000 („Закон 4000“, 1962) взема името си от закон срещу т.нар. „теди бойс“, който тогава предизвиква спорове, и показва неспокойната младеж от началото на 60-те. В мюзикъла Κορίτσια για φίλημα („Момичета за целуване“, 1965), сниман в Атина, на Родос и Хидра, тя играе племенницата на директорката на нюйоркско туристическо бюро на почивка в Гърция; това е първият гръцки филм със стереозвук. Η Στεφανία („Стефания“), излязъл през януари 1967 г. по роман на Нели Теодору, я показва като млада жена, изпратена в поправителен дом – смела тема за времето си. Няколко седмици по-късно идва Οι θαλασσιές οι χάντρες („Морскосини мъниста“), мюзикъл за бузукчия в Плака и богато момиче с модерна група; той е показан в Кан като Les Perles grecques.

На сцена тя излиза за първи път в Кипър в средата на 60-те години, а в Атина – около 1970 г. От 1977 г., с „Боси в парка“, театралната ѝ кариера поема в нова посока: работи с режисьори като Минос Воланакис и Андреас Вуцинас по пиеси на Едуард Олби и Тенеси Уилямс. Под режисурата на Михалис Какоянис играе Елена в „Троянки“ на Еврипид в Епидавър. Последната ѝ театрална роля, през сезон 2016–17, е в Νύφη Κουράγιο („Булката Кураж“) на Никос Муцинас.

Филмите на Ласкари с Finos все още се гледат много: Finos Film е реставрирала дигитално заглавия като Νόμος 4000. През 2013 г. Гръцката филмова академия ѝ присъжда почетна награда за приноса ѝ към киното, която тя посвещава на Финос и на младите кинотворци. Обичала да казва, че извън изискания квартал Колонаки никой не я нарича госпожа Ласкари, а само Ζωίτσα (Зойчето), с милата гръцка наставка -ίτσα. За упражнение изберете кратка сцена от неин филм на гръцки, например Οι θαλασσιές οι χάντρες, и отбележете как героите искат нещо и как се редуват в разговора. След това напишете собствен диалог от четири реплики в таверна с Θα ήθελα… (Бих искал…) и Μπορείτε να…; (Бихте ли могли…?), без да преписвате репликите от филма.

• В конкурса за красота през 1959 г. участва под името Амарилис.
• Преди киното играе баскетбол в солунски клубове, сред които „Арис“.
• Κορίτσια για φίλημα („Момичета за целуване“) е първият гръцки филм със стереозвук.
• След повече от трийсет години далеч от киното се завръща с малка роля във филма The Republic на Димитрис Цецас.