Леонидас Зервас

Зервас е роден през 1902 г. в Мегалополи, в Аркадия, в централния Пелопонес. Започва да учи химия в Атинския университет през 1918 г., а през 1921 г. заминава за Германия, тогава световен център на химията; завършва Берлинския университет през 1924 г. и защитава там докторат през 1926 г. при Макс Бергман, ученик на великия Емил Фишер. Последва Бергман в Дрезден, където той ръководи изследователски институт на Обществото „Кайзер Вилхелм“, посветен на кожата и белтъците. Именно в Дрезден двамата правят прочутото си откритие, публикувано през 1932 г.

Когато нацистите идват на власт, Бергман, който е евреин, е принуден да напусне Германия и през 1934 г. преминава в Рокфелеровия институт в Ню Йорк; Зервас работи с него там от 1934 до 1937 г., преди да се върне в Гърция. Преподава първо в Солунския университет (1937–1939), а после, от 1939 г. до отстраняването му от военната хунта през 1968 г., като професор по органична химия в Атинския университет, където изгражда изследователска школа в страна с много скромни средства за наука.

През 1956 г. е избран за член на Атинската академия, а през 1970 г. е неин председател. Умира в Атина на 10 юли 1980 г.

Белтъците и по-късите вериги, наречени пептиди, са изградени от свързани помежду си аминокиселини. Всяка аминокиселина има два реактивни края, затова когато химиците се опитвали да свържат две в определен ред, молекулите реагирали във всички посоки и давали безполезна смес. Задачата била временно да се защити единият край, да се образува връзката и после да се махне защитата, без да се разруши току-що образуваната крехка връзка.

Решението на Бергман и Зервас, публикувано през 1932 г., е карбобензоксигрупата. Прикрепена към аминокрая на аминокиселина чрез бензилхлороформиат, тя блокира този край; след като се образува пептидната връзка, групата може да се отстрани внимателно чрез каталитично хидриране, а пептидът остава непокътнат. За първи път химиците можели да добавят аминокиселините една по една, като мъниста на конец. Около две десетилетия това е основният метод за синтез на пептиди и той прави възможна работата, довела до лабораторния синтез на хормони като окситоцина през 50-те години. Химиците и днес използват групата, съкратено Cbz или просто Z.

В Атина Зервас и сътрудниците му, сред тях Ифигения Фотаки, разработват и други защитни групи, като о-нитрофенилсулфенилната група (Nps) през 60-те години, и изучават химията на аминокиселини като цистеина. Лабораторията му става първата гръцка школа по химия на пептидите.

Всеки студент по химия, който учи за защитните групи, среща името му: методът на Бергман–Зервас е в учебниците по органична химия и биохимия по целия свят, а буквата Z на карбобензоксигрупата често се обяснява като почит към Зервас. В Гърция го помнят като един от основателите на модерните химични изследвания, заедно с онова поколение учени, като лекаря Георгиос Папаниколау, които вписват гръцки имена в историята на науката през XX век. Химията на пептидите остава силна област в гръцките университети и изследователски центрове, отчасти благодарение на основаната от него школа. Добро упражнение за учащия е да прочете историята му на гръцки и да забележи колко от научната лексика, от χημεία до πρωτεΐνη, идва от гръцки думи.

• Защитната група, която изобретява с Бергман, и днес се пише Z в химията – буква, често свързвана с името му.
• Откритието е направено в Дрезден, в институт за изследване на кожата, защото кожата е изградена от белтък.
• Избран е в Атинската академия през 1956 г. и е неин председател през 1970 г.
• Думи като химия, протеин и пептид имат гръцки корени: πεπτός означава „смлян“.