София Филипиду

Филипиду е родена и израснала в Солун. Учи германска филология в Университета „Аристотел“ в Солун и театър в Държавната консерватория на града, а след това една година следдипломно драматургия в същия университет. Сценичният ѝ опит започва в театралната работилница на солунското дружество Τέχνη („Изкуство“), на което е член от 1971 до 1979 г., и продължава в неговата Експериментална сцена между 1980 и 1985 г. Осем години преподава и немски като хоноруван учител в Синдос и напуска мястото скоро след като става щатна.

През 1985 г. се премества в Атина, където оттогава работи като актриса, режисьорка и авторка. Пътят ѝ я води в Националния театър, Художествения театър „Каролос Кун“, Театъра на улица „Кикладон“ „Лефтерис Вояцис“, античния театър в Епидавър, Одеона на Ирод Атик и на фестивали като Есхилиите. През 2000 г. основава студентската група Ιδαίοι Δάκτυλοι („Идейски дактили“) към културната фондация Κρητική Εστία („Критско огнище“) и поставя с нея дванадесет спектакъла от стихове, проза и пиеси. От 2002 до 2005 г. преподава театър и актьорско майсторство на семинари за възрастни из цяла Гърция. От 2010 г. е художествена ръководителка на организацията с нестопанска цел τ3χνη и се занимава главно с изследвания, превод и режисура.

Архивът на Националния театър изброява три нейни постановки там. През 1997 г. тя играе главната роля във Φαύστα ή Η απωλεσθείς κόρη („Фауста, или Изгубената дъщеря“), пародия на Бостандзоглу от 1964 г., режисирана от Никос Хадзипапас на Новата сцена. През лятото на 2011 г. участва в Σκηνοβάτες („Сценоходци“) на Стаматис Фасулис, спектакъл от сцени на античния театър, който има премиера в Епидавър и обикаля Гърция; тя играе Касандра и комична фигура на флиак на име Κλαυταιμνήστρα. През 2015 г. превежда „Щастливи дни“ на Самюел Бекет като Ευτυχισμένες μέρες и играе Уини, жената, заровена в купчина пръст, която не спира да говори, в постановката на Йоргос Маниотис в театър „Рекс“.

Преводът и режисурата определят голяма част от работата ѝ. През 2018 г. поставя в Атинския театър своя превод на дивата комедия на Я. М. Р. Ленц Η ιστορία του πρίγκιπα της Κούμπα Τάντι („Историята на принц Танди от Куба“), като създава и сценографията, костюмите и движението. През 2021 г. обединява две пиеси на Константинос Христоманос в един спектакъл — Τα τρία φιλιά… Η Σταχτιά γυναίκα („Трите целувки… Пепелявата жена“). Издава и Με μια σκάλα στο φεγγάρι („Със стълба до луната“, 2015), сборник с нейната вестникарска рубрика Η ματιά της Σοφίας („Погледът на София“), и пише пиесата Συγγνώμη, Κύριε Μπέκετ („Извинете, господин Бекет“), поставена през 2025 г.

Последните работи на Филипиду показват друга страна на гръцкия театър: малък, независим и близък до публиката. През 2023 г. тя превръща репетиционната си зала в Атина в театър с 35 места и свободен вход и поставя там Υβόννη, πριγκίπισσα της Βουργουνδίας („Ивона, принцеса Бургундска“) на Гомбрович; през 2025 г. там следва собствената ѝ комедия, вдъхновена от Бекет. За изучаващите гръцки онлайн архивът на Националния театър е добра отправна точка. Отворете записа за Ευτυχισμένες μέρες (2015) и прочетете разпределението на гръцки. След това опишете със страдателно изречение сценичната картина, която иска Бекет: Η Γουίννυ είναι θαμμένη ως τη μέση σε έναν λόφο από χώμα (Уини е заровена до кръста в купчина пръст). Накрая предайте нейното изречение от интервюто с είπε ότι („каза, че“). Тези упражнителни изречения са наши; Бекет пише пиесата на английски, а гръцкият сценичен текст е нейният превод.

• Като дете, разказва тя, на въпроса каква иска да стане отговаряла с една дума: „независима“.
• Архивът на Националния театър я посочва през 2015 г. и като преводачка на „Щастливи дни“, и като Уини.
• Завършва превода на комедията на Ленц през 2007 г., повече от десет години преди да я постави.
• За спектакъла ѝ по Христоманос през 2021 г. около 130 актьори се явяват на прослушване през Zoom за три места.