Мария Папагеоргиу

Мария Папагеоргиу израства в Гревена, град в Западна Македония, и в интервюта е разказвала за детство в провинцията. Годината ѝ на раждане не е посочена в източниците, използвани за тази страница. Като братята и сестрите си учи икономика, но никога не работи в тази област; нейна преподавателка по пеене е Елисавет Карадзои. В Атина започва в малки музикални клубове и таверни. Авторът на песни Александрос Емануилидис пръв пише песни за нея и сътрудничеството им я прави забележима за музикалната сцена на града. Критиците я наричат момичето с червената китара.

Четири поредни години тя изнася концерти всеки понеделник в атинския клуб Σταυρός του Νότου (Ставрос ту Нóту). Издала е и концертен албум, 4 Χρόνια Δευτέρα (4 години понеделници). Около петнайсет години участва и в детската театрална група Κοπέρνικος (Коперник), а също е играла с Quasi Stellar — трупата за танцов театър на хореографката Апостолия Пападамаки. Тя прави предаването Τα τραγούδια των άλλων (Песните на другите) по Втора програма на гръцкото обществено радио и преподава пеене на професионалисти, бежанци и всеки, който иска да изследва собствения си глас.

Първата ѝ книга, Μια χαραμάδα πανικού (Пролука паника, 2016), е лично свидетелство за паническите атаки и е преиздавана няколко пъти. През 2025 г. издателство Патакис публикува първата ѝ художествена книга, Το γάβγισμα (Лаят).

Първият ѝ албум, Όμορφοι και ηττημένοι (Красиви и победени, около 2010 г.), е направен с Александрос Емануилидис, който пише повечето песни; двамата си поделят аранжиментите и продуцирането. Следват и други самостоятелни албуми, сред тях Άβουλο θεριό (Безволен звяр), 3 Μοίρες (3 Мойри) и Μνήμη (Памет). На последните си концерти тя си акомпанира на китара и пиано и изгражда песните на живо с лупове и ефекти.

Повратната точка е Αλληλογραφία (Кореспонденция). Микис Теодоракис ѝ предлага да запише второ прочитане на десет негови песни и албумът излиза първо с вестник Η Εφημερίδα των Συντακτών по Великден 2018 г., а по-късно следва и издание на винил. В интервю от 2019 г. тя разказва, че с композитора са станали приятели и са слушали плочи заедно в дома му. През лятото на 2025 г. тя представя проекта в Китай.

През 2022 г. тя се завръща с Ο τελευταίος αναλογικός έρωτας (Последната аналогова любов): шест нови песни на Емануилидис, Ставрос Румелиотис, Панайотис Мануилидис, Михалис Геласакис и самата нея, сред тях песен по стихотворение на Наполеон Лапатиотис, а между песните – рецитирани стихотворения на Никос Карузос и Христос Булотис. През ноември 2023 г. посвещението ѝ на Танос Микруцикос, 17 ταπεινά ρέκβιεμ για το μέλλον (17 скромни реквиема за бъдещето), разпродава театър „Олимпия“ в Атина. Писала е и музика за късометражни филми, за театъра и за видеоигра.

Папагеоргиу принадлежи към поколение гръцки певци, които поддържат жив класическия песенен репертоар, като го интерпретират наново: Теодоракис, Микруцикос и поетите, които те превръщат в песни, достигат до нови слушатели чрез нейните концерти. Тя предава и наученото. Вокалната ѝ работилница Φτου ξελευθερία (по вика, който децата викат на криеница) всяка година създава певчески групи в различни части на Гърция, а през 2023 г. тя пее в Делфи.

Задача за вас: изберете песен на Теодоракис от Αλληλογραφία и я чуйте до по-стар официален запис на същата песен. Без да преписвате текста, напишете три изречения на гръцки за това, което чувате, например Εδώ τραγουδά πιο αργά (Тук тя пее по-бавно) или Η κιθάρα ακούγεται πιο ήσυχα (Китарата звучи по-тихо).

• Теодоракис я насърчава да продължи с думите Μαρία, δεν θέλω να φοβάσαι (Мария, не искам да се страхуваш), както тя си спомня през 2019 г.
• Според публикуван неин профил музика, която е написала за късометражни филми, е наградена за оригинална музика на фестивала в Кан.
• Тя преоркестрира пиесата Coalescence Returns на Христос Христодулу за видеоиграта Risk of Rain.
• През 2026 г. тя говори за гласа и интерпретацията в поредицата Τραγούδια από τον Τρίτο Όροφο (Песни от третия етаж) в Музея „Мария Калас“ в Атина.