Харилаос Трикупис

Трикупис е роден в Нафплио, тогавашната столица на Гърция, на 11 юли 1832 г. Баща му, Спиридон Трикупис, е политик, дипломат и първият голям историк на Гръцката революция; майка му произхожда от фамилията Маврокордатос. Учи право в Париж, след което постъпва в гръцката легация в Лондон, където баща му е посланик. Прекарва много години в Англия, възхищава се на парламентарната ѝ система и през 1864 г. участва в преговорите, с които Великобритания предава Йонийските острови на Гърция.

Обратно в Атина, той влиза в парламента през 60-те години на XIX век. Неговият миг идва на 29 юни 1874 г., когато вестник Οι Καιροί („Кери“) публикува статията му «Τις πταίει;» („Кой е виновен?“). В нея той обвинява самия крал Георг I за политическия хаос в страната, защото постоянно назначава правителства без мнозинство. Трикупис е арестуван за кратко, но през 1875 г. кралят приема принципа на «δεδηλωμένη» – обявеното доверие на парламента – и го назначава за министър-председател.

Той оглавява правителството седем пъти, най-дълго през 1882–1885 и 1886–1890 г., и води дълъг двубой със съперника си Теодорос Делиянис. След държавния фалит от 1893 г. и тежката загуба на изборите през 1895 г., когато губи дори собственото си място, той напуска Гърция. Умира в Кан, в Южна Франция, през 1896 г. Никога не се жени; сестра му София е негова спътница и опора през целия му живот.

Трикупис иска Гърция да стане модерна европейска държава и вярва, че за това са нужни две неща: честно парламентарно управление и инфраструктура. Първото постига със «Τις πταίει;» и δεδηλωμένη, която и днес е принцип на гръцката конституция: правителството трябва да има доверието на мнозинството в парламента.

Второто е голямата му програма за обществени строежи. Когато идва на власт, Гърция почти няма железници и малко истински пътища. При неговите правителства е изградена мрежа от железопътни линии през Атика, Пелопонес и Тесалия, открити са много нови пътища, подобрени са пристанища, а през 1882 г. започва строежът на Коринтския канал, открит най-сетне през 1893 г. Той реорганизира държавната администрация и армията и поръчва модерни военни кораби за флота.

Всичко това е платено с тежки данъци и големи чуждестранни заеми. Противниците му, водени от Делиянис, го обвиняват, че смазва народа с данъци, и когато международната икономическа криза удря гръцкия износ, най-вече на стафиди, държавата вече не може да плаща дълговете си. През декември 1893 г. Гърция обявява фалит и се разказва, че Трикупис го е съобщил в парламента с думите «Δυστυχώς επτωχεύσαμεν» („За съжаление, фалирахме“). Историците се съмняват, че е използвал точно тези думи, но фразата остава в езика и се връща на всички първи страници по време на дълговата криза от 2010 г.

Трикупис е запомнен като образец на сериозния държавник реформатор и гръцки политици от всички партии все още се позовават на него. Името му носи Γέφυρα Χαρίλαος Τρικούπης – мостът Рио–Антирио над Коринтския залив, открит през 2004 г., който свързва Пелопонес със западната част на Средна Гърция близо до Мисолонги, града на семейството му. Улици „Χαριλάου Τρικούπη“ има в Атина и в почти всеки гръцки град, а негова статуя стои до сградата на Стария парламент в Атина. В училищните учебници по история «Τις πταίει;» и δεδηλωμένη са задължителни теми, а «Δυστυχώς επτωχεύσαμεν» е фраза, която всеки грък знае и казва с горчив хумор всеки път, когато парите свършат.

• Баща му, Спиридон Трикупис, също е бил министър-председател и е написал първата голяма история на Гръцката революция.
• Статията, която го прави известен, «Τις πταίει;», е публикувана през 1874 г. и води до краткия му арест.
• Коринтският канал е започнат при неговото правителство през 1882 г. и открит през 1893 г., годината на фалита.
• На изборите през 1895 г. губи не само властта, но и собственото си депутатско място.