Аглая Папа

Аглая Папа, чието име се изписва и като Aglaia Pappa, е родена на Корфу през 1904 г. според Националната галерия на Гърция; някои други източници посочват 1903 г. На острова взема първите си уроци по живопис при Маркос Завицианос и Константинос Партенис. След това учи в Атинското училище за изящни изкуства, където сред преподавателите ѝ са Николаос Литрас, Партенис и Томас Томопулос. Около 1925 г. художникът Спирос Василиу рисува неин голям портрет, който тя по-късно дарява на Националната галерия.

След дипломирането си продължава обучението си в Триест и Милано, а във Виена посещава курсове по история на изкуството. Преподаването и професионалните художествени училища я интересуват отрано. След завръщането си в Гърция преподава живопис и декоративно изкуство в професионалното училище на сиропиталището „Амалийо“. Членува в художествените групи Τέχνη („Изкуство“) и Στάθμη („Ниво“), в Камарата на изящните изкуства на Гърция и в Сдружението на гръцките художнички.

Прави няколко самостоятелни изложби и участва в общи изложби в Гърция и в чужбина, сред които Венецианското биенале през 1934 и 1936 г. и биеналето в Александрия през 1957 г. Критиката на нейното време приема творчеството ѝ благосклонно. На 14 ноември 1980 г. Националната галерия открива ретроспектива на нейните творби. Умира в Пирея през 1984 г.

Според Националната галерия основните ѝ теми са пейзажите и портретите. И в двата жанра тя прилага здравия, геометрично изграден начин на композиране, който е научила от Партенис. Сред ранните творби в галерията са маслената Αυτοπροσωπογραφία („Автопортрет“) от около 1932 г. и Δύο αδερφές („Две сестри“), рисувана около 1935 г. с гваш и темпера върху картон. Портрети на конкретни хора като Η Γιαννούλα („Янула“) и Καπετάν Τσόχας („Капитан Цохас“, около 1950 г.) показват интереса ѝ към отделния човек.

Няколко пейзажа носят имена на места и дървета: Μπατσί Άνδρου („Батси на Андрос“, 1940–1950), Ελιές („Маслини“, около 1940–1950) и много по-късно Πεύκα στην Κέρκυρα („Борове на Корфу“, 1976–1978) — голямо маслено платно с размери 85 × 118 см. От 60-те години композициите ѝ стават абстрактни. Творби като Σύνθεση Γ΄ („Композиция C“, 1963–1967), масло върху твърд фазер, и Φτερά („Пера“, 1963–1967) вече не назовават място или човек. Пътят ѝ свързва уроците на Партенис, художествените групи от междувоенния период и обрата към абстракция в следвоенната гръцка живопис. Каталогът на ретроспективата от 1980 г. с предговор от Димитрис Папастамос събира 136 табла с нейни творби.

Картините на Аглая Папа се пазят в публични сбирки. Националната галерия на Гърция посочва шестнайсет нейни творби, много от които дарени от самата художничка, а според онлайн колекцията ѝ „Автопортрет“ е изложен в централната сграда в Атина, както и портретът ѝ от Спирос Василиу. Общинската галерия на Корфу притежава колекция от 23 нейни творби. За упражнение по гръцки отворете онлайн страницата на Μπατσί Άνδρου („Батси на Андрос“) в Националната галерия и разгледайте внимателно изображението. Напишете три изречения за това, което виждате, с βρίσκεται (намира се) и δίπλα σε (до), като започнете със Στο κέντρο βρίσκεται… (В центъра се намира…). След това предайте мнението на музея с едно изречение: Η Πινακοθήκη γράφει ότι… (Галерията пише, че…).

• Спирос Василиу рисува портрета ѝ около 1925 г.; по-късно тя го дарява на Националната галерия.
• Излага два пъти на Венецианското биенале — през 1934 и 1936 г.
• Освен живопис, тя посещава във Виена курсове по история на изкуството.
• Членува в Сдружението на гръцките художнички.