Епихарм

Почти всичко, което се знае за Епихарм, идва от писатели, живели много след него, и те не са съгласни помежду си. Диоген Лаерций го нарича родом от Кос, син на Хелотал, и разказва, че като тримесечно бебе бил отнесен в Мегара в Сицилия, а по-късно се преместил в Сиракуза. Византийският лексикон, известен като Суда, обратно, го нарича сиракузец или родом от сицилийското градче Краст и изброява и други версии. Познатото име „Епихарм от Кос“ отразява следователно една традиция, а не установен факт. Ясно е, че кариерата му принадлежи на Сиракуза, където пише на местния дорийски гръцки.

Суда поставя дейността му около шест години преди Гръко-персийските войни, към 485 г. пр. Хр. По-късни разкази го свързват с двора на владетелите на Сиракуза, особено на Хиерон, който приема и Есхил. Античната традиция го прави ученик на Питагор и автор на медицински и философски максими. Още в древността обаче Атеней отбелязва, че някои стихотворения, разпространявани под неговото име, са писани от други, и съвременните учени се отнасят предпазливо към много такива изречения. Диоген съобщава, че Епихарм доживял до деветдесет години и че Сиракуза го почела със статуя, чиято епиграма възхвалявала мъдростта му.

Епихарм пише много стихотворни пиеси. Суда посочва петдесет и две, или тридесет и пет според друго антично преброяване, а днес са известни около четиридесет заглавия. Центърът за гръцки език различава две големи групи. Около половината пародират митове за герои като Херакъл и Одисей. Другите показват всекидневния живот и комически типажи, например паразита, който се храни на чужда трапеза, и грубия селянин.

В Ἥβας γάμος („Сватбата на Хеба“), цитирана отново и отново от Атеней, божествено сватбено угощение става повод за дълги списъци с риби и морски дарове. Ὀδυσσεὺς αὐτόμολος („Одисей дезертьорът“) поставя омиров герой в комично положение. Γᾶ καὶ Θάλασσα („Земя и Море“) представя състезание между две стихии коя дава повече блага. Λόγος καὶ Λογίνα („Логос и Логина“) е запазена в още по-малки откъслеци, а сюжетът ѝ е неясен.

В „Поетика“ Аристотел пише, че съчиняването на комически сюжети първоначално идва от Сицилия, като назовава Епихарм и Формис, и че Епихарм живял много преди атинските комедиографи Хионид и Магнет. Хуморът му играе с идеи и с езика. Прочут „аргумент за растежа“ пита дали човек, който се променя, е все същият, така че длъжник би могъл да твърди, че вече не дължи вчерашния дълг. Според историята на литературата на Центъра той избягва грубите шеги и нападките срещу назовани поименно хора.

Днес Епихарм се чете в сборници с фрагменти и в истории на гръцкия театър, сред които онлайн историята на литературата на Центъра за гръцки език. Той е важен като ранно сицилийско звено в историята, която води към атинската комедия на Аристофан. Започнете със стиха на тази страница, който Полибий нарича „добре казан от Епихарм“, и прочетете на глас новогръцкия му превод. После напишете две новогръцки изречения със същите думи: Πιστεύεις εύκολα. (Вярваш лесно.) и Πιστεύεις εύκολα; (Вярваш ли лесно?). Гръцкият отбелязва въпроса със знака „;“ и с различна интонация, а не с промяна на словореда. Накрая предайте съвета: Ο Πολύβιος γράφει ότι, κατά τον Επίχαρμο, δεν πρέπει να πιστεύουμε εύκολα (Полибий пише, че според Епихарм не бива да вярваме лесно). Ниво B2 описва новогръцкия материал на тази страница, а не самостоятелното четене на дорийските фрагменти.

• „Теетет“ на Платон нарича Епихарм връх на комедията, както Омир е връх на трагедията.
• Суда му приписва изобретяването на гръцки букви — твърдение, което съвременните учени не приемат.
• Много имена на риби от неговата „Сватба на Хеба“ са запазени, защото Атеней ги цитира в дълга книга за храната.
• Диоген Лаерций казва, че Епихарм доживял до деветдесет години.