Стезихор

Античната биографична традиция поставя Стезихор между последната четвърт на VII и първата половина на VI век пр.н.е. Малкълм Дейвис и Патрик Финглас, издатели на съвременното стандартно издание (2014), датират дейността му главно в първата половина на VI век. Античните извори го свързват с Химера, гръцки град на северния бряг на Сицилия, а други посочват Матавр (Метавр) в Южна Италия; учените още спорят дали е роден в единия град и се е преселил в другия. Според традицията истинското му име е Тизий, а Στησίχορος, приблизително „онзи, който поставя хора“, е име, произлязло от работата му с хоровата песен. Изписванията Stesichorus, Stesichoros и Stisichoros означават един и същ поет.

Малко факти от живота му са сигурни, а повечето истории за него са разказани дълго след смъртта му. Най-известната предава Платон във „Федър“ (Φαῖδρος): Стезихор ослепял, след като говорил лошо за Елена Троянска, разбрал причината, съчинил палинодия, песен, която казва обратното, и веднага прогледнал. Това е античен разказ, а не документирано събитие. Някои антични свидетелства го свързват и с престой в Спарта, където Елена била почитана. С повече увереност може да се каже, че е творил в гръцките градове на Запада, на дорийски литературен език, богат на Омирови думи.

Александрийските учени събрали поезията на Стезихор в 26 книги, но са оцелели едва около сто фрагмента, повечето кратки. Заглавията показват обхвата му: „Герионида“ (Γηρυονηίς) за Херакъл и трителесното чудовище Герион; „Разрушаването на Илион“ (Ἰλίου Πέρσις) и „Завръщания“ (Νόστοι) от троянския цикъл; „Орестия“ (Ὀρέστεια); и „Ерифила“ (Ἐριφύλη) от тиванския мит. Римският критик Квинтилиан пише, че той носел с лирата си тежестта на епическата поезия. Поемите били дълги: в полето на папирус на „Герионида“, публикуван през 1967 г. (P.Oxy. 2617), стои номерът на стих 1300, макар че се четат само около 180 стиха. Папирус от Лил, публикуван през 1976 г., запазва речта на майка към синовете ѝ Етеокъл и Полиник; издателите му го приписали на Стезихор, но не всички учени приемат това.

Античните автори му приписвали и първата хорова триада от строфа, антистрофа и епод, за която напомня поговорката τρία Στησιχόρου („трите на Стезихор“). Най-обсъжданите му поеми са за Елена. В Палинодията той отрича тя някога да е плавала до Троя: стиховете, цитирани от Платон, започват с „тази история не е истинска“. Във версията, свързана с Палинодията, в Троя отишъл само призрак (εἴδωλον) на Елена. Все още се спори дали е имало една или две Палинодии. Пиесата на Еврипид „Елена“ (Ἑλένη) следва тази алтернативна версия.

Днес Стезихор се чете в гръцки антологии на архаичната лирика, сред тях и онлайн наръчникът на Центъра за гръцки език (Κέντρο Ελληνικής Γλώσσας), който включва фрагмента от палинодията. Неговата Елена-призрак живее и в „Елена“ (Ἑλένη) на Еврипид. Опитайте така: прочетете трите цитирани стиха с нашия новогръцки превод, после напишете две изречения на новогръцки. Първо: Ο Όμηρος λέει ότι η Ελένη πήγε στην Τροία (Омир казва, че Елена отишла в Троя). Второ: Ο Στησίχορος, όμως, γράφει ότι δεν πήγε ποτέ (Стезихор обаче пише, че тя никога не е отивала). След това добавете изречение, което започва с λέγεται ότι (казва се, че), за историята с ослепяването. Нивото B2 описва това адаптирано упражнение, а не самостоятелното четене на древния дорийски оригинал.

• Според традицията истинското му име е Тизий; Стезихор означава приблизително „онзи, който поставя хорове“.
• Един папирусов фрагмент от „Герионида“ носи номера на стих 1300.
• Палинодия идва от πάλιν (назад, обратно) и ᾠδή (песен): песен, която казва обратното.
• Античната поговорка τρία Στησιχόρου („трите на Стезихор“) означава строфа, антистрофа и епод.