Маро Вамвунаки

Маро Вамвунаки, чието фамилно име се пише и Вамвунакис, е родена през 1948 г. в Ханя на Крит и прекарва там ранното си детство. Още като дете се премества със семейството си в Атина: издателят ѝ посочва, че е била на десет години, други биографии – на девет, а в интервю от 2015 г. тя си спомня, че е заминала точно когато е започвала шести клас на основното училище. Първата ѝ картина от Атина, разказва тя, е пристигането в пристанището на Пирея на разсъмване. По-късно учи право и психология.

От 1972 г. в продължение на единадесет години живее на Родос и работи като нотариус. В същото интервю от 2015 г. нарича Родос родината, която сама е избрала, тъй като не е можела да се върне в Ханя. В интервю за Athens Voice през 2020 г. обяснява, че писането никога не е било нейна професия: дълги години е била нотариус, а после психолог, и с тази работа е издържала себе си и сина си. Днес живее в Атина.

Първата ѝ книга, сборникът с разкази Ο Αρχάγγελος του καφενείου („Архангелът от кафенето“), излиза през 1978 г. Оттогава е издала десетки книги в няколко атински издателства. Psichogios, днес основният ѝ издател, посочва двадесет и едно нейни произведения и съобщава, че книгите ѝ са преведени и издадени във Франция, Германия, Корея, Русия, Армения и Нидерландия.

Вамвунаки пише най-вече за любовта и за това, какво прави тя с хората: желанието, ревността, очакването, самотата и страха да бъдеш наранен. Най-известният ѝ роман, Το χρονικό μιας μοιχείας („Хроника на една изневяра“), излиза за първи път през 1981 г. в издателство Domos и все още се преиздава от Psichogios. Издателят го представя с поредица от въпроси: обичаме ли хората, или само самата любов? Обичаме ли това, което другите ни дават, или това, което очакваме да ни дадат?

Сред другите романи от първите ѝ десетилетия са Ντούλια („Дулия“, 1984), Η μοναξιά είναι από χώμα („Самотата е от пръст“, 1987) и Οι παλιές αγάπες πάνε στον παράδεισο („Старите любови отиват в рая“, 1990). В интервю от 2016 г. тя посочва Ντούλια като най-близката до нея книга и онази, която най-много я е заболяло да напише. Центърът за гръцки език включва Ντούλια сред книгите в своя онлайн литературен пътеводител за Ханя.

Заниманията ѝ с психология оформят и поредица от есета и книги за отношенията и несъзнаваното. По-късни романи като Η δικηγόρος („Адвокатката“, 2015) и Γυναίκες της αναμονής („Жени на очакването“, 2020) се връщат към същите въпроси. Тя описва метода си като импулсивен: не планира книгата предварително, а оставя историята и героите да я водят.

Книгите на Вамвунаки са по рафтовете на гръцките книжарници повече от четири десетилетия, а много от ранните ѝ романи са преиздадени от Psichogios. Името ѝ се появява и в литературния пътеводител за Ханя на Центъра за гръцки език, до писатели като Маро Дука и Никос Казандзакис. За упражнение на гръцки отворете страницата на Psichogios за Το χρονικό μιας μοιχείας и прочетете въпросите в описанието. Намерете глаголите αγαπάμε (обичаме) и περιμένουμε (чакаме, очакваме). След това напишете две свои изречения за нещо от живота си: Μου αρέσει… γιατί… (Харесва ми… защото…) и Με φοβίζει… γιατί… (Плаши ме… защото…). Забележете, че в μου αρέσει и με φοβίζει човекът, който чувства, е изразен с местоимение, μου или με, а не като подлог.

• Като дете е искала да стане балерина, разказва тя пред LiFO през 2009 г.
• Казва, че няма никакъв писателски режим, защото режимът би я смутил.
• От детството си се нарича σπιτόγατος (домошарка, буквално „домашна котка“).
• За нея психологията, и особено психоанализата, сама по себе си е велик път към поезията.