Елисавет Муцан-Мартиненгу

Елисавет Муцан е родена на 2 октомври 1801 г. на Закинтос, на Йонийските острови, в старо аристократично семейство; родителите ѝ са Франгискос Муцан и Ангелики Сигуру. Името ѝ се среща и като Elisabeth, Moutza или Martinegou. От момиче от нейното съсловие се очаква да стои в семейния дом. В собствения си разказ тя описва затворен свят, в който младата жена почти не излиза и в който желанието ѝ да учи изглежда странно на околните. Получава малко редовно обучение и научава много сама, като чете старогръцки и италиански.

Най-дълбокото ѝ желание е да живее за ученето и писането. Моли да влезе в манастир, не толкова от религиозно призвание, колкото за да избегне брака и затварянето, но семейството ѝ отказва. Опитва също, без успех, тайно да напусне Закинтос и да замине за Италия. Тя си спомня как вестта за Гръцката революция от 1821 г. я развълнува толкова, че пожелала сама да грабне оръжие. През 1831 г., след дълги преговори между семействата, се омъжва за Николаос Мартиненгос. Умира през 1832 г., скоро след раждането на сина си Елисаветиос; източниците се разминават колко дни по-късно.

Елисавет пише много: пиеси на гръцки и италиански, стихове и прозаични преводи на антични творби като Προμηθεύς Δεσμώτης („Прикованият Прометей“) на Есхил и Οδύσσεια („Одисея“) на Омир. Почти всичко това е изгубено. Запазени са само разпилени фрагменти до единствената ѝ завършена творба.

Тази творба е нейната Αυτοβιογραφία („Автобиография“), завършена през 1831 г. Писана от първо лице, тя обяснява на семейството си и на бъдещите читатели защо отказва живота, планиран за нея. Описва дни в затворничество, глада си за книги, надеждата да бъде полезна на обществото и страха за собствените си писания, към които се обръща почти като към свои деца. Езикът е говоримият гръцки на йонийската аристокрация, смесен с италиански заемки и църковна лексика, затова днес звучи по-старинно и тържествено. Синът ѝ издава текста в Атина през 1881 г. под заглавието Η Μήτηρ μου („Майка ми“), но съкращава пасажи, така че днес четем съкратена версия. Изследователите широко го смятат за първия новогръцки прозаичен текст, написан от жена, и за рядко свидетелство от първо лице за всекидневието на Йонийските острови.

Αυτοβιογραφία днес е класика на новогръцката литература. Гръцките ученици четат откъси в учебника Κείμενα Νεοελληνικής Λογοτεχνίας („Текстове от новогръцката литература“) за трети клас на прогимназията. Текстът е преиздаван многократно, последно през 2021 г., и е преведен на английски (1989) и френски (2020). Романът за юноши на Дидо Сотириу Οι επισκέπτες („Гостите“, 1979) влиза в диалог с нейната история, а гръцки театри са я поставяли на сцена. Портретът ѝ от Николаос Кандунис принадлежи на Националната галерия в Атина. Опитайте: прочетете изречението ѝ «χωρίς να δύναμαι να πηγαίνω», заменете стария глагол δύναμαι с μπορώ и напишете две изречения за училищните си години: Μπορούσα να… (Можех…) и Δεν μπορούσα να… (Не можех…).

• Синът ѝ издава Αυτοβιογραφία през 1881 г., точно петдесет години след като тя я завършва.
• Тя пише, че вестта за революцията от 1821 г. стоплила кръвта ѝ.
• Портретът ѝ е нарисуван около 1832 г. от закинтския художник Николаос Кандунис.
• Библиотечните каталози я записват с много изписвания, сред които Moutza, Moutsa и Martinegou.