Перикъл

Перикъл е роден около 495 г. пр.Хр. в атинската аристокрация: баща му Ксантип командва флота, който разбива персите при Микале през 479 г. пр.Хр., а майка му Агариста е от рода на Алкмеонидите, семейството на реформатора Клистен. Негов учител е философът Анаксагор, той общува със скулптора Фидий и софистите и е известен с толкова пълна сдържаност, че комедийните поети му дават прякора «Олимпиеца». Те се присмиват и на продълговатата му глава и затова всички портретни бюстове го показват с шлем.

Влиза в политиката през 460-те години на страната на демократите и след като реформите на Ефиалт през 462/461 г. пр.Хр. отнемат правомощията на аристократичния съвет Ареопаг, става водещият човек в народното събрание. От около 443 г. пр.Хр. всяка година е избиран за стратег (στρατηγός) и използва длъжността, за да направлява града. Прехвърля хазната на Делоския съюз в Атина (454 г. пр.Хр.), смазва въстанието на Самос (440 г. пр.Хр.) и се противопоставя на Спарта в кризата, довела до Пелопонеската война през 431 г. пр.Хр., като убеждава атиняните да се оттеглят зад стените си и да се доверят на флота.

Личният му живот е обществен скандал: той се развежда с жена си и живее с Аспазия от Милет, чужденка с прочут ум, от която има син. Когато през 430 г. пр.Хр. чумата поразява пренаселения град, той губи двамата си законни сина, за кратко е свален и глобен, после преизбран. Самият той умира от чумата през есента на 429 г. пр.Хр. Тукидид преценява, че Атина при него е била «по име демокрация, а всъщност власт на първия гражданин».

Постиженията на Перикъл са закони, сгради и една реч. Законите правят демокрацията радикална. Заплащането на съдебните заседатели, въведено по негово предложение, означава, че беден селянин може да заседава в народните съдилища, без да губи дневната си прехрана, а след това идва и заплащането на длъжностите. Законът му за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. ограничава гражданството до хората с атинянка майка, а не само баща атинянин — мярка, която по-късно засяга собствения му син от Аспазия, когото се налага да направят гражданин със специално гласуване.

Сградите са платени отчасти с данъка на съюзниците, което противниците му наричат грабеж. Партенонът е построен между 447 и 432 г. пр.Хр. от архитектите Иктин и Каликрат, като Фидий ръководи скулптурната украса и изработва голямата златно-слонова Атина в него; от 437 г. пр.Хр. следват монументалният вход Пропилеите и Одеонът до театъра на Дионис. За петнадесет години Акрополът придобива вида, който светът разпознава и днес. Това са и годините на Софокъл, на Херодот в Атина, на младия Сократ и на първите творби на Еврипид, затова гърците говорят за «златния век на Перикъл».

Речта е надгробното слово (Επιτάφιος) за първите загинали във войната, през зимата на 431/430 г. пр.Хр., както я предава Тукидид във втора книга. Тя почти не споменава загиналите; описва града, за който са умрели: управление на мнозинството, равно правосъдие, свобода в личния живот, откритост към чужденците, смелост, родена от размисъла, а не от дресировката, и прочутото «обичаме красивото с простота и мъдростта без изнеженост». На практика това е първото писмено определение на демократичния начин на живот.

Гръцките ученици срещат Перикъл два пъти: в учебниците по история в гимназията, където V век пр.Хр. е просто «епохата на Перикъл» (ο χρυσός αιώνας του Περικλή), и в лицея, където мнозина четат надгробното слово в старогръцкия оригинал при Тукидид. Изразът «χρυσός αιώνας» се е превърнал в обичайния гръцки термин за всеки златен век. Посетителят може да го проследи на Акропола, от Пропилеите до Партенона, и в новия музей на Акропола долу, чиито фриз и метопи са поръчаното от него дело; текстът за четене на ниво A2 за Акропола в сайта е първа стъпка. Римските му портретни бюстове, копия на изгубена бронзова статуя на Кресилай, се намират в Британския музей и във Ватикана. Улици с името Περικλέους има в повечето гръцки градове, а надгробното слово все още се цитира в парламентите, когато демокрацията трябва да бъде защитена.

• Комедийните поети го наричали «лукова глава» заради формата на черепа му, което е традиционното обяснение за шлема на всичките му портрети.
• Според собствения му закон за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. синът му от Аспазия не е атинянин; след като законните му синове умират от чумата, народното събрание прави изключение за момчето.
• Избиран е за стратег петнадесет пъти подред с ежегодно гласуване и така една демокрация е ръководена толкова дълго от един човек.
• Надгробното слово е оцеляло само защото Тукидид го записва със свои думи, според това, което Перикъл «би трябвало да каже»; запис не е съществувал.