Атеней

Почти всичко, което знаем за Атеней, идва от собствената му книга. Той е от Навкратис, стар гръцки търговски град в делтата на Нил, и на едно място нарича жителите му „моите навкратийци“. Живее и пише в Рим в края на II и началото на III век сл. Хр. Споменава император Комод, починал през 192 г., като човек от своето време, следователно творбата е завършена след тази година. Някои учени отъждествяват главния говорител в диалога, Улпиан от Тир, със знаменития юрист Улпиан, починал през 220-те години, и затова датират книгата по-късно; това отъждествяване остава несигурно.

„Пирът на мъдреците“ споменава и две по-ранни, днес изгубени съчинения на Атеней: история на царете на Сирия и кратко изследване за риба, спомената в комедията на Архип Ἰχθύες („Рибите“). Домакин на вечерята е Ларенсий, виден римлянин, а сред гостите има граматици, философи, музиканти и лекарят Гален от Пергам като персонаж. Атеней разказва цялата история на приятеля си Тимократ в рамка по образеца на Платоновия диалог. Нищо достоверно не се знае за семейството му, учителите му или годината на смъртта му.

Δειπνοσοφισταί е запазено в петнадесет книги. Най-старият пълен ръкопис, преписан вероятно през X век и намиращ се днес във Венеция, е изгубил първите две книги, началото на третата и пасажи от книги 11 и 15; тези части са известни от по-кратка епитома. Епитомата казва, че подредбата на книгата подражава на разкоша на вечерята. Темите следват трапезата и разговора: хлябове в книга 3, риби в книга 7, любов и прочути жени в книга 13, венци в книга 15. Всяка тема се превръща в състезание по цитиране, защото гостите си отговарят със стихове от комедия, история, медицина и поезия.

В книга 7 разказвачът обещава на Тимократ да изброи рибите по азбучен ред, за да може да ги запомни. В книга 3 гостът Понтиан цитира Архестрат, поет на изисканото хапване от IV век пр. Хр., който хвали ечемика на Ерес на Лесбос и пазарния хляб на Атина. Атеней отбелязва, че поемата е разпространявана под няколко заглавия, сред които Γαστρονομία („Гастрономия“) и Ἡδυπάθεια („Живот в наслада“). Пластовете са важни: Архестрат е написал стиховете, Понтиан е персонаж, който ги цитира, а Атеней е съчинил целия разговор. Запазените фрагменти на Архестрат и много стихове от изгубени комедии на поети като Алексид и Антифан се четат днес до голяма степен чрез такива цитати.

Трапезата на Атеней още живее в ежедневния гръцки. Δείπνο (вечеря) е древното δεῖπνον, а ψάρι (риба) идва от ὀψάριον, умалително на ὄψον, дума за сготвена храна, която гостите обсъждат в книга 7. Ерес, чийто ечемик Архестрат хвали, и днес е село на Лесбос. Опитайте: препрочетете в новогръцкия текст на тази страница изреченията за стиховете на Архестрат за хляба. След това напишете на съвременен гръцки меню от пет ястия по азбучен ред, както Атеней е направил с рибите си. Добавете две изречения в непряка реч: Ο Αρχέστρατος γράφει ότι το καλύτερο κριθάρι βγαίνει στην Ερεσό (Архестрат пише, че най-добрият ечемик идва от Ерес) и Ο Ποντιανός παραθέτει τους στίχους του (Понтиан цитира стиховете му).

• Думата δειπνοσοφιστής съединява δεῖπνον (вечеря) и σοφιστής (познавач или софист).
• Лекарят Гален от Пергам се появява сред гостите като персонаж и отлага яденето с беседа за хлябовете.
• Атеней казва, че е подредил рибите в книга 7 по азбучен ред, за да се запомнят по-лесно.
• Латински превод на Натале Конти е отпечатан във Венеция през 1556 г.