Мери Арони

Мери Арони е родена с името Мария Арванитаки. Архивът на Националния театър датира раждането ѝ през 1914 г., а други справочни издания посочват декември 1916 г., така че точната година остава несигурна. Учи актьорско майсторство и започва професионалния си път в средата на 30-те години; някои биографии датират дебюта ѝ през 1935 г., в трупата на Марика Котопули, водещата гръцка актриса на времето. През цялата си кариера тя се движи между независими трупи и държавната сцена.

През 1946 г. постъпва в Националния театър в Атина. За известни периоди се връща към независимия театър, но Националният театър остава център на работата ѝ. В средата на 50-те години режисьорът Алексис Соломос ѝ поверява роли в първите си постановки на Аристофан: Праксагора в Αι Εκκλησιάζουσαι („Жените в народното събрание“) през 1956 г. и заглавната роля в Λυσιστράτη („Лизистрата“) през 1957 г. От 60-те до началото на 80-те години тя играе в Националния театър главни роли от световния репертоар — от Шоу до Тенеси Уилямс и Чехов.

Успоредно със сцената тя преподава актьорско майсторство в Драматичната школа на Националния театър около двадесет и пет години. Архивът на ERT отбелязва също, че Атинската академия отличава приноса ѝ към театъра. Тя участва само в шепа филми, защото сцената е сърцевината на кариерата ѝ. Умира на 16 юли 1992 г.

Най-известната работа на Арони доближава античната комедия до съвременната гръцка публика. Постановките на Аристофан на Соломос в Националния театър използват новогръцка версия вместо античния текст, с музика на Манос Хадзидакис и сценография и костюми на Йоргос Вакало. Изборът на думи е важен: през 1956 г. един вестник пита защо не е избран преводът на „Жените в народното събрание“ от Фотос Йофилис. Като Праксагора Арони води жените, които поемат атинското народно събрание; като Лизистрата води жените, които отказват на мъжете си, докато войната не свърши. През лятото на 1957 г. „Лизистрата“ се играе в Епидавър и в Одеона на Ирод Атик и се завръща в следващи сезони. През 1975 г. тя казва пред вестник Ελεύθερος Κόσμος („Свободен свят“), че ще продължи да играе ролята, докато има сили.

Другите ѝ големи роли идват от чужди пиеси, играни в гръцки превод. През 1966 г. тя изпълнява заглавната роля в пиесата на Шоу Το επάγγελμα της κυρίας Γουώρεν („Професията на госпожа Уорън“) в Националния театър, а през 1977 г. я повтаря за телевизията на ERT в превод на Статис Спилиотопулос. Тя е Серафина деле Розе в „Татуираната роза“ на Тенеси Уилямс през 1971 г., Аркадина в „Чайка“ на Чехов през 1976 г. и лейди Торънс в „Орфей слиза в ада“ през 1981 г.

Арони принадлежи към поколението, което отново прави Аристофан популярен на новогръцки и дава на чуждата класика гръцки сценичен глас. Дигиталният архив на Националния театър пази снимки, програми и вестникарски изрезки за нейните постановки, а архивът на ERT съхранява телевизионното ѝ изпълнение от 1977 г. в „Професията на госпожа Уорън“. Започнете оттам: гледайте няколко минути и помнете, че слушате английската пиеса на Шоу в гръцки превод, а не оригинален гръцки текст. След това упражнете непряката реч с нейните собствени думи от 1975 г. Превърнете Όσο έχω αντοχή, θα υποδύομαι τη Λυσιστράτη в Δήλωσε ότι, όσο είχε αντοχή, θα υποδυόταν τη Λυσιστράτη (Тя заяви, че докато има сили, ще играе Лизистрата) и забележете как έχω става είχε.

• Музиката към нейната „Лизистрата“ от 1957 г. е композирана от Манос Хадзидакис.
• През 1956 г. пресата спори кой новогръцки превод на „Жените в народното събрание“ е трябвало да бъде използван.
• Заглавие в списание от 1981 г. я нарича „желязната лейди“ на гръцкия театър, като противопоставя този образ на голямата ѝ чувствителност.
• Източниците се разминават за годината на раждането ѝ: 1914 или 1916.