Димитрис Митропулос

Митропулос е роден в Атина през 1896 г. в дълбоко религиозно семейство; като момче дори мисли да стане монах, а монашеският идеал за бедност и служене го съпровожда цял живот. Учи пиано и композиция в Атинската консерватория, където през май 1919 г. е поставена неговата опера Soeur Béatrice („Сестра Беатрис“) по Метерлинк. През 1920 г. заминава да учи в Брюксел, а после в Берлин, където работи с композитора и пианист Феручо Бузони и е асистент-диригент в Берлинската държавна опера.

Завърнал се в Атина в средата на 20-те години, той става диригент на оркестъра на консерваторията. Международният му пробив идва в Берлин през 1930 г.: когато солистът на Третия клавирен концерт на Прокофиев се отказва, Митропулос изпълнява клавирната партия и дирижира Берлинската филхармония от клавиатурата. Следват покани из цяла Европа, а после и в Америка. През 1937 г. става музикален директор на Симфоничния оркестър на Минеаполис, който ръководи до 1949 г., а през 1946 г. получава американско гражданство. През 1949 г. преминава в Нюйоркската филхармония, отначало като дели поста с Леополд Стоковски, а после, от 1951 до 1957 г., като единствен музикален директор; наследява го Ленард Бърнстейн, когото е насърчавал като млад. От 1954 г. дирижира редовно и в „Метрополитън опера“. След инфаркти през 1952 и 1959 г. продължава да работи, а на 2 ноември 1960 г. припада и умира по време на репетиция на Третата симфония на Малер в миланската „Ла Скала“.

Митропулос е диригент с изключителна сила на изразяване. Дирижира с голи ръце, без палка, и цялото му тяло участва: музиканти и критици описват жестовете му като драскащи, треперещи, почти като борба със звука. Паметта му е легендарна. Научава наизуст огромни и сложни партитури, симфонии и цели опери, и води репетиции без ноти, като казва на оркестъра по памет номерата на страници и тактове.

Репертоарът му е толкова смел, колкото и стилът му. Във време, когато американската публика иска главно класиците, той се бори за музиката на собствения си век: Шьонберг, Берг, Кшенек, Прокофиев и преди всичко Малер, чиито симфонии тогава рядко се изпълняват и които той помага да се върнат на сцената. Концертното му изпълнение на операта на Берг Wozzeck („Воцек“) в Ню Йорк през 1951 г. е събитие. В „Метрополитън опера“ дирижира световната премиера на Vanessa („Ванеса“) от Самюъл Барбър през 1958 г., както и Верди, Пучини и Щраус. Като млад също композира, в стил, повлиян от гръцката народна музика и от модернизма, но се отказва от композирането, за да се посвети на дирижирането. Извън подиума живее скромно и раздава голяма част от това, което печели. За много музиканти от своето време той е пример за изкуството като призвание, а не като кариера.

В Атина Μέγαρο Μουσικής Αθηνών (Атинската концертна зала „Мегарон“) има зала, наречена на негово име – Αίθουσα «Δημήτρης Μητρόπουλος», където през целия сезон се изнасят концерти, така че буквално можете да отидете на концерт в негово име. Записите на Митропулос с Нюйоркската филхармония и „Метрополитън опера“ продължават да се преиздават и лесно се намират онлайн. Гръцкото радио и концертните дружества редовно отбелязват годишнините му. За учащия лексиката на кариерата му е лексиката на всяка гръцка концертна програма: ο μαέστρος, η ορχήστρα, η συμφωνία, η πρόβα.

• През 1930 г. изпълнява солото в Третия клавирен концерт на Прокофиев и едновременно дирижира Берлинската филхармония.
• Дирижира без палка и много често без партитура.
• Умира на 2 ноември 1960 г. по време на репетиция на Третата симфония на Малер в „Ла Скала“.
• Ленард Бърнстейн, когото насърчава отрано, го наследява в Нюйоркската филхармония.