Йоргос Теотокас

Теотокас е роден в Константинопол на 27 август 1905 г. в заможно гръцко семейство; и двамата му родители са от Хиос, а баща му е учил право. Прекарва детството си в големия космополитен град – света, който ще опише в Λεωνής, – а през 1922 г., годината на Малоазийската катастрофа, семейството се установява в Атина. Учи право в Атинския университет и продължава образованието си в Париж и Лондон в края на 20-те години – години, които го отварят към европейската литература и идеи.

Обратно в Атина, той публикува Ελεύθερο πνεύμα през 1929 г. под псевдонима Орестис Дигенис и текстът го превръща в говорител на ново литературно поколение – това на Сеферис, Елитис, Венезис и Космас Политис. Работи като адвокат, но писането е неговият живот: романи, разкази, пиеси, есета, пътеписи и статии за политиката. Убеден демократ и либерал, противник на диктатурата и отдясно, и отляво, след Гражданската война той защитава помирението между гърците. Два пъти е генерален директор на Националния театър – през 1945–46 г., веднага след окупацията, и отново през 1952–53 г. Пътува много, пише за Кипър и Съединените щати и дълги години води дневник. Умира в Атина на 30 октомври 1966 г., няколко месеца преди военния преврат от април 1967 г., от който се е страхувал.

Ελεύθερο πνεύμα („Свободен дух“, 1929) е кратко, бойко есе. Гръцката проза, твърди Теотокас, е затворена в селото и в народната приказка, в носталгията и в стария спор за езика. Гърция се нуждае от писатели, които гледат към модерния град, към Европа, към идеите и към личността, като при това остават гърци. Есето е прочетено като декларация за независимост и следващото поколение го приема за своя програма.

Романът му Αργώ („Арго“, два тома, 1933 и 1936) е опитът му за голям новогръцки роман: широка картина на Атина през 20-те години с група студенти, пълни с политически мечти – комунисти, националисти и идеалисти, – които плават като аргонавтите към бъдеще, което не могат да видят. Λεωνής („Леонис“, 1940) е по-кратък и по-нежен: историята на момче, което расте в Константинопол по време на Първата световна война, до края на онзи гръцки свят; страници от него има в гръцките училищни учебници. Ιερά οδός („Свещеният път“, 1950), който по-късно той допълва в големия роман Ασθενείς και οδοιπόροι („Болни и пътници“, 1964), проследява гръцкото общество през окупацията и Гражданската война. Пише и пиеси по сюжети от гръцката традиция и история, сред тях Το γεφύρι της Άρτας („Мостът на Арта“, 1942). Дневниците му, издадени след смъртта му като Τετράδια ημερολογίου („Тетрадки от дневника“), са едно от най-добрите свидетелства за гръцкия интелектуален живот на неговото време.

Гръцките ученици се запознават с Теотокас чрез Λεωνής, чиито сцени от детството в Константинопол са в читанките, и чрез Ελεύθερο πνεύμα – текста, който всяка история на новогръцката литература цитира, когато говори за Поколението на 30-те години. Αργώ остава романът, който се препоръчва на всеки, който иска да разбере политическите страсти на междувоенна Атина. Есетата му за демокрацията и за гръцкия език все още се цитират в обществените дебати. За изучаващия езика Λεωνής е добро начало: кратка, ясна книга за света на едно момче в Константинопол – Града, който гърците и днес наричат просто η Πόλη, – написана на модерен, четивен гръцки.

• Публикува манифеста си „Свободен дух“ през 1929 г., преди да навърши трийсет, под псевдонима Орестис Дигенис.
• Романът му „Арго“ носи името на кораба на Язон и аргонавтите.
• Генерален директор е на Националния театър през 1945–46 г., веднага след освобождението на Гърция.
• Умира през октомври 1966 г., няколко месеца преди диктатурата на полковниците, за която е предупреждавал.