Плутарх

Плутарх е роден около 46 г. сл. Хр. в Херонея, малък град в Беотия, известен най-вече с битката, в която Филип Македонски разгромява гръцките градове през 338 г. пр. Хр. Семейството му е старо и заможно и той учи философия и реторика в Атина при платоника Амоний. Пътува до Александрия и Мала Азия и няколко пъти до Рим, където изнася лекции и си създава влиятелни приятели; един от тях, Луций Местрий Флор, му издейства римско гражданство, така че официалното му име е Луций Местрий Плутарх. По-късно предание твърди, че Траян и Адриан го почитат с високи длъжности, което може би е преувеличено, но той със сигурност се движи свободно в римския свят.

Въпреки това той избира да живее в Херонея. Казва, че остава, за да не стане градът още по-малък, и му служи като магистрат и дори като надзирател на строителни работи. През последните три десетилетия от живота си е и един от двамата постоянни жреци на Аполон в Делфи, на няколко часа път, и работи за възраждането на светилището. Жени се за Тимоксена и утешителното писмо, което ѝ пише при смъртта на малката им дъщеря, също наречена Тимоксена, е запазено сред „Моралия“. От синовете му двама достигат зряла възраст. В дома си събира кръг от приятели и ученици и голяма част от съчиненията му звучат като разговорите на този кръг. Умира около 120 г., на повече от седемдесет години.

Βίοι Παράλληλοι („Успоредни животописи“) са двадесет и три запазени двойки биографии, всяка от които съпоставя грък с римлянин и обикновено завършва с кратко сравнение: Тезей и Ромул, основателите; Александър и Цезар, завоевателите; Демостен и Цицерон, ораторите; Перикъл и Фабий Максим; Ликург и Нума. Плутарх се интересува от характера, а не от събитията. Както казва в началото на „Александър“, той пише животописи, а не история, и една малка забележка или шега често разкрива човека по-добре от битка с десет хиляди убити. Затова събира показателния миг: младия Александър, който успокоява коня Буцефал, като го обръща встрани от собствената му сянка; Цезар, който плаче пред статуя на Александър, защото на същата възраст още не е постигнал нищо; Архимед, убит, докато чертае фигури в пясъка.

Ηθικά („Моралия“) са около седемдесет и осем есета и диалога по всякакви теми: как да различим ласкателя от приятеля, как да слушаме лекции, съвети към булката и младоженеца, забавянето на божествената справедливост, лицето в луната, дали сухоземните или морските животни са по-умни, оракулите в Делфи, боговете на Египет в Περί Ίσιδος και Οσίριδος („За Изида и Озирис“). Συμποσιακά („Беседи на трапезата“) записват разговори на вечеря по въпроси като защо старците четат по-добре отдалеч. Сборникът му със спартански изречения запазва «ἢ τὰν ἢ ἐπὶ τᾶς» — заповедта на майката синът да се върне с щита или на щита. Гръцкият му е образованата проза на Римската империя, с дълги изречения, топла и пълна с отклонения, и векове наред той е най-четеният от всички гръцки автори: Монтен постоянно го цитира, а английският Плутарх на Томас Норт от 1579 г. става източник за шекспировите „Юлий Цезар“, „Антоний и Клеопатра“ и „Кориолан“.

В Гърция Плутарх се чете в училище в откъси, обикновено от „Александър“ или „Перикъл“, а анекдотите му са всекидневна разменна монета: «ἢ τὰν ἢ ἐπὶ τᾶς», «ο κύβος ερρίφθη» („жребият е хвърлен“, думи, които според него Цезар казва при Рубикон) и самото заглавие «Βίοι Παράλληλοι», което гърците използват за всяко сравнение на два житейски пътя. В Херонея, край Ливадия, все още стои мраморният лъв от бойното поле и има малък музей, а в Делфи може да се посети светилището, на което той служи, и музеят му. Улица Πλουτάρχου има в атинския квартал Колонаки и в повечето гръцки градове. Животописите са достъпни в превод на новогръцки в евтини издания и учещият може да започне с първите страници на „Александър“, където Плутарх обяснява метода си и разказва историята на Буцефал.

• Пълното му римско име е Луций Местрий Плутарх, по името на приятеля, който му издейства гражданство.
• Казва, че остава в мъничката Херонея, „за да не стане още по-малка“.
• Служи като жрец на Аполон в Делфи около тридесет години, по време, когато оракулът е загубил по-голямата част от старата си слава.
• Шекспир заимства цели речи от превода на Норт; описанието на кораба на Клеопатра от Енобарб е почти дума по дума Плутарх.