Галатия Саранди

Галатия Саранди (на латиница и Galateia или Galatia Saranti) е родена в Патра през 1920 г.; историческият архив на училищата Арсакио и гръцкият биографичен сайт Σαν Σήμερα („На този ден“) посочват 8 ноември. Учи в Арсакио, известно гръцко девическо училище, а преди Втората световна война семейството ѝ се премества в Атина. Там следва в Юридическия факултет на Атинския университет, но рано се обръща към литературата и никога не работи като адвокат.

Първият ѝ разказ, Το κάστρο („Замъкът“), излиза в списание Νέα Εστία през 1945 г. Повестта ѝ Το βιβλίο του Γιοχάνες και της Μαρίας („Книгата на Йоханес и Мария“) е посрещната топло от романиста Григориос Ксенопулос. През следващите десетилетия тя редовно публикува в литературни списания и подготвя литературни предавания за гръцкото държавно радио. Превежда и проза на гръцки, между другото роман на унгарската писателка Магда Сабо.

Според Σαν Σήμερα на 20 март 1997 г. тя е избрана за редовен член на Атинската академия, в катедрата по новогръцка литература на Класа по литература и изящни изкуства. Гръцките вестници и архивът на Арсакио я представят като първата жена, станала редовен член на Академията. През 2005 г. получава висока степен на Ордена на Феникса. Умира в Атина на 28 декември 2009 г., на 89 години.

Саранди пише предимно проза: романи, повести и разкази, както и детски книги и няколко радиопиеси. След ранния роман Πασχαλιές („Люляци“, 1949) идват Επιστροφή („Завръщане“, 1953), отличен с наградата на Групата на дванадесетте, и Το παλιό μας σπίτι („Нашата стара къща“, около 1959), който получава втора Държавна награда за роман. Сред по-късните романи са Τα όρια („Границите“, 1966) и Ρωγμές („Пукнатини“, 1979), отличен през 1979 г. с наградата на Фондация „Уранис“ на Атинската академия. Сборникът ѝ Να θυμάσαι τη Βίλνα („Помни Вилна“, началото на 70-те години) печели първата Държавна награда за разказ; според литовската национална енциклопедия заглавният разказ е посветен на Вилнюс и литовската история. Източниците дават различни години за двете държавни награди, затова тук не са датирани.

Критиците описват прозата ѝ по-скоро като тиха, отколкото драматична. В некролога от 2009 г. вестник Το Βήμα изтъква чувствителността на писането ѝ, приглушените тонове и атмосферата и я свързва с градската проза на Поколението на 30-те години. Архивът на Арсакио отбелязва стабилна композиция, малко външно действие и внимателен поглед към психологията на героите в социалната им среда. Сред по-късните ѝ книги са Τα νερά του Ευρίπου („Водите на Еврип“) и Το ποτάμι („Реката“, 1992). Творбите ѝ са преведени на няколко езика, сред които английски, немски, руски, полски и испански.

Гръцката преса и днес припомня избирането ѝ през 1997 г. като повратна точка за жените в Атинската академия. Книгите ѝ излизат в атинското издателство Βιβλιοπωλείον της Εστίας (Книжарница „Естия“), което в края на 90-те и началото на 2000-те години преиздава няколко заглавия. Училищата Арсакио пазят паметта ѝ в историческия си архив, а държавната телевизия ERT ѝ посвещава епизод от телевизионната поредица Μονόγραμμα („Монограм“). За упражнение по гръцки вземете нейното изречение за писането от раздела „Фраза за запомняне“ и го преразкажете в непряка реч, като започнете с Η Σαράντη είπε ότι… (Саранди каза, че…). После погледнете заглавието Να θυμάσαι τη Βίλνα: να с θυμάσαι изразява меко, трайно напътствие, различно от прекия повелителен θυμήσου (спомни си!). Напишете две свои изречения, които започват с Να θυμάσαι… (Помни…).

• През 1979 г. получава награда на Атинската академия за Ρωγμές („Пукнатини“) — осемнадесет години преди сама да стане неин член.
• Следва право в Атинския университет, но предпочита литературата пред юридическа кариера.
• Превежда унгарския роман Το ελαφάκι („Еленчето“) на Магда Сабо, издаден на гръцки през 1990 г.
• Ранната ѝ повест за Йоханес и Мария е похвалена от Григориос Ксенопулос, един от най-известните гръцки романисти на своето време.