Живот
За живота на Алкман със сигурност се знае много малко. Съвременната наука поставя дейността му в Спарта през втората половина на VII век пр.н.е., когато градът е отворен за музика, поезия и обществени празници. Византийският речник, известен като Суда и съставен много векове по-късно, го нарича лаконец от Месоа, квартал на Спарта. Той съобщава също, че граматикът Кратет от Малос го смятал за лидиец от Сарди и че родителите му се смятали за роби. Суда поставя раждането му в 27-ата олимпиада (672–669 пр.н.е.), но съвременните издатели смятат тази хронология за спорна.
Въпросът за произхода му се обсъжда още в древността и остава открит. Ясно е, че песните му са писани за спартанска публика и спартански празници. Той пише на местната лаконска форма на дорийския диалект, смесена с еолийски форми и омирови изрази, и обича редките думи, няколко от които са с лидийски произход. Античните учени подреждат стиховете му в шест книги лирически песни. Изписванията Alcman и Alkman предават едно и също гръцко Ἀλκμάν; на новогръцки той се нарича Αλκμάν или Αλκμάνας.
Творчество

Алкман е известен най-вече със своите παρθένεια (партении), песни, които девически хорове пеят и танцуват, обикновено на обществени религиозни церемонии. Най-дългият запазен пример, фрагмент 1 в изданието на Пейдж, често се нарича просто Партений. Той е открит върху папирус в Сакара, Египет, през 1855 г. при разкопките на Огюст Мариет и днес се намира в Лувъра. Стихотворението вероятно е имало около 140 стиха в строфи от по четиринадесет стиха; запазени са 101, цели или повредени. Запазеното начало разказва мита за синовете на Хипокоонт, наказани за своята надменност. След това хорът се обръща към самия празник и възхвалява двете си водачки, Агидо и Хагесихора, като ги сравнява с победоносни коне, със злато и със слънцето. Коя богиня е почитана и как е протичал обредът, остава неясно.
Втори, по-фрагментарен партений, фрагмент 3, възхвалява момиче на име Астимелоиса, което минава през тълпата като падаща звезда. Други кратки фрагменти са запазени, защото по-късни автори са ги цитирали. Във фрагмент 26 певецът казва на момичетата, че крайниците му вече не го държат, и иска да бъде керил, морска птица, която лети заедно със земеродните рибарчета. Във фрагмент 39 Алкман казва, че е намерил думите и мелодията си, като е слушал яребиците. Фрагмент 89 описва цялата заспала природа: върхове и клисури, земни твари, пчели, морски същества и птици.
Наследство в днешна Гърция
Днес Алкман се чете в гръцки антологии на архаичната лирика. Онлайн антологията на Центъра за гръцки език представя фрагментите му в оригинал с новогръцки преводи на филолози като И. Т. Какридис и И. Н. Казазис, така че едни и същи древни стихове могат да се сравнят в няколко превода. Фрагмент 89 е добро начало. Ниво B2 се отнася до адаптирания новогръцки текст на тази страница, а не до самостоятелното четене на дорийския оригинал. Първо избройте всичко, което спи във фрагмента. След това напишете четири свои изречения за тиха нощ, например Τα βουνά κοιμούνται (Планините спят) и Ο δρόμος φωτίζεται από το φεγγάρι (Пътят е осветен от луната). Прочетете ги на глас бавно.
Знаете ли, че…?
- Папирусът на Партения в Лувъра е с размери около 22 на 27,5 см и не е изложен за публиката.
- Суда твърди, че Алкман пръв е съчинявал песни в размери, различни от епическия хекзаметър.
- В един фрагмент Алкман казва, че е намерил мелодията си, като е слушал яребиците.
- Античните източници не са единодушни дали е от Спарта, или от Сарди в Лидия.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Παρθένειο (απόσπ. 1 PMG) | Партений (девическа песен) — фрагмент 1 PMG, папирусът от Лувъра | ? |
| Παρθένειο για την Αστυμέλοισα (απόσπ. 3 PMG) | Партений за Астимелоиса — фрагмент 3 PMG | ? |
| Οι εποχές (απόσπ. 20 PMG) | Сезоните — фрагмент 20 PMG | ? |
| Ο κηρύλος (απόσπ. 26 PMG) | Птицата керил — фрагмент 26 PMG | ? |
| Οι πέρδικες (απόσπ. 39 PMG) | Яребиците — фрагмент 39 PMG | ? |
| Εὕδουσι δ᾽ ὀρέων κορυφαί (απόσπ. 89 PMG) | Заспалата природа — фрагмент 89 PMG | ? |
Един ред за запомняне
εὕδουσι δ᾽ ὀρέων κορυφαί τε καὶ φάραγγες
На днешен гръцкиΟι βουνοκορφές και τα φαράγγια κοιμούνται.
heúdousi d’ oréōn koryphaí te kaì pháranges
Спят върховете на планините и клисурите.

















































