Лизип

Лизип произхожда от Сикион, град близо до Коринт със силна традиция в живописта и обработката на бронз. Точните му дати на раждане и смърт не са известни. Римският писател Плиний Стари поставя разцвета му в 113-ата олимпиада (328–325 г. пр.Хр.), времето на Александър Велики, а поръчките му сочат дълга кариера през голяма част от втората половина на IV век пр.Хр. Плиний съобщава, позовавайки се на гръцкия историк Дурис от Самос, че Лизип нямал учител и започнал като обикновен леяр на бронз. Когато попитал художника Евпомп кой по-ранен майстор да следва, той посочил тълпа хора и отговорил, че трябва да се подражава на самата природа, а не на друг художник. Това е по-късен анекдот, а не съвременно свидетелство.

Лизип става скулпторът, най-тясно свързан с Александър. Плутарх пише, че неговите статуи предавали най-добре облика на Александър, включително лекия наклон на шията, и че самият Александър смятал само Лизип за достоен да го изобразява. Плиний добавя, че Лизип изобразил Александър в много творби, започвайки от детството му. Разказва и прочута история: скулпторът заделял по една златна монета от заплащането за всяка статуя, а след смъртта му наследникът намерил около 1500 монети. Числото може би е преувеличено, но показва славата му на огромна продукция. Плиний назовава синовете му Лаип, Боед и Евтикрат като скулптори, обучени в неговата работилница.

Лизип работи главно в бронз и почти никоя от оригиналните му статуи не е оцеляла. Познаваме ги от антични описания, постаменти с надписи и по-късни копия, затова всяко приписване изисква предпазливост. Плиний казва, че той променил по-квадратните пропорции на по-старите статуи: главите стават по-малки, телата по-стройни, а косата по-детайлна, така че фигурите изглеждат по-високи. Плиний предава и думите на скулптора: по-ранните майстори правели хората такива, каквито са, а той – такива, каквито изглеждат.

Най-прочутият му атлет е Αποξυόμενος (този, който се изстъргва). Бронзът показвал младеж, който след упражнения сваля масло и пясък от ръката си със стригил, извит метален стъргач. В Рим Агрипа го поставил пред своите терми; според Плиний император Тиберий го пренесъл в спалнята си, докато протестите в театъра не го принудили да го върне. Мраморно копие, намерено в Трастевере през 1849 г., днес е във Ватиканските музеи. В Делфи мраморната статуя на атлета Агий от семейния паметник на Даох от Фарсала се смята за вероятно копие на бронз от Лизип. Други творби познаваме само от текстове: бронзов Зевс в Тарент, висок четиридесет лакътя, статуя на Καιρός (подходящия момент) и много фигури на Херакъл. Огромният Херкулес Фарнезе в Неапол, подписан от кописта Гликон, следва лизипов образец.

Лизип помага да се разбере преходът от класическата към елинистическата скулптура, а влиянието му стига далеч: Плиний казва, че ученикът му Харес от Линдос създал Родоския колос. В Гърция стилът му се вижда най-ясно в Археологическия музей в Делфи, където Агий стои с групата на Даох. За кратка задача отворете снимка на ватиканския Апоксиомен и напишете три изречения на новогръцки, започващи с Πριν από την άσκηση (Преди упражненията), Τώρα (Сега) и Μετά (След това). Например: Πριν από την άσκηση άλειψε το σώμα του με λάδι (Преди упражненията той намаза тялото си с масло). После добавете изречение в страдателен залог, като Το άγαλμα σώζεται σε αντίγραφο (Статуята е запазена в копие). Помнете, че снимката показва римско мраморно копие, а не изгубения бронз на Лизип.

• Според Плиний римският народ викал в театъра, докато Тиберий не върнал Апоксиомен.
• Родоският колос е дело на Харес от Линдос, когото Плиний нарича ученик на Лизип.
• Плиний съобщава, че колосалният Зевс в Тарент бил толкова добре уравновесен, че бурите не можели да го съборят.
• Поетът Посидип написал епиграма, в която статуята на Кайрос от Лизип отговаря на въпросите на минувач.