Татяна Грици-Милиекс

Татяна Грици се ражда в Атина през октомври 1920 г.; Архивът на гръцките писатели към Националния център за книгата (EKEBI) посочва за място на раждането ѝ квартал Тисио. Завършва средното си образование с уроци у дома и за кратко се занимава с танц. През 1942 г. се записва в Атинския университет, но скоро го напуска, за да учи френски във Френския институт в Атина и пеене в Гръцката консерватория. В института се запознава с френския учен и филелин Роже Милиекс, за когото се омъжва; имат две деца. По време на германската окупация се присъединява към Националноосвободителния фронт (ЕАМ) и работи като доброволка в Гръцкия червен кръст.

От 1945 до 1975 г. живее предимно в чужбина, с връщания в Гърция. В Париж (1945–1946) посещава лекции по история на изкуството в Лувъра и говори на международен женски конгрес за гъркините в Съпротивата. Обратно в Атина (1947–1959) работи в Центъра за малоазийски изследвания, участва в изложби с живопис и пише непрекъснато. След това двойката живее в Кипър (1959–1971), където тя подкрепя културния живот на острова, а после се мести в Генуа. Диктатурата на Пападопулос ѝ отнема гръцкото гражданство. След 1974 г. работи за гръцкото обществено радио и ERT2, пише критика за вестници като „Авги“ и „Кириакатики Елефтеротипия“ и председателства „Стеги Калон Технон ке Граматон“ (1981–1986). Умира в Атина през февруари 2005 г.

Литературният ѝ дебют е през 1945 г. с разкази в списание Ελεύθερα Γράμματα (Свободна литература). Още по време на окупацията тя нелегално разпространява гръцки превод на „Мълчанието на морето“ (Le Silence de la mer) от Веркор, издаден официално през 1945 г. като Η σιωπή της θάλασσας. Πλατεία Θησείου (1947) открива поредица от редовно излизащи книги, сред тях Ημερολόγιο (Дневник, 1952), Σε πρώτο πρόσωπο (В първо лице, 1958) и …Και ιδού ίππος χλωρός… (1963), чието заглавие цитира Откровението. Според некролога на „Катимерини“ от 2005 г. първите ѝ книги са изтъкани от детски спомени и преживявания на близки хора.

Σπαράγματα (Откъслеци, 1973) публикува част от архива ѝ, спасена от конфискация по време на диктатурата, а Χρονικό ενός εφιάλτη (Хроника на един кошмар, 1986) се връща към годините 1966–1974. Архивът на EKEBI описва прозата ѝ като насочена към психологическите процеси, с разхлабена структура, поетичен глас и силно присъствие на въображението, паметта и вътрешното време. Гръцката училищна антология за последния клас на лицея отнася ранните ѝ творби към литературата на окупацията и Съпротивата и отбелязва, че по-късните ѝ книги изоставят утвърдените форми под влияние на модерния френски роман. Тя превежда и, главно от френски, а някои от театралните ѝ преводи са поставени от гръцки трупи. Сред отличията ѝ са държавни награди за разказ и за роман, наградата на Дванадесетте и награда на Атинската академия.

Хрониката ѝ Μια ιστορία της αντίστασης (История от Съпротивата), публикувана за първи път в списание Επιθεώρηση Τέχνης през 1961 г., е включена в гръцкия училищен учебник по литература за последния клас на лицея, затова много гръцки ученици се запознават с нея там. През 2000 г. поредицата на ERT Αντ’ αυτού ѝ посвещава епизод, в който историчката Елени Гликаци-Арвелер говори за нея. Като учащи започнете от място, а не от сюжет: разгледайте снимката на площад Тисио на тази страница и опишете кратък маршрут на новогръцки със στην πλατεία (на площада) и από την πλατεία (от площада), например Από την πλατεία φαίνεται η Ακρόπολη (От площада се вижда Акропола). След това предайте изречението на приятел с Μου είπε ότι… (Той ми каза, че…).

• Първата ѝ книга, Πλατεία Θησείου (1947), носи името на атинския квартал, където EKEBI отбелязва раждането ѝ.
• В писмо от Кипър от 1964 г. тя пише на романиста Стратис Циркас, че се надява боевете на острова да не продължат вечно.
• Гръцката военна диктатура ѝ отнема гръцкото гражданство; тя се връща в Гърция след 1974 г.
• Тя е съоснователка на Дружеството на писателите (Εταιρεία Συγγραφέων) в Атина.