Рита Буми-Папа

Рита Буми е родена на Сирос през 1906 г. Още като дете, около 1919 г., публикува стихове в дълголетното детско списание Η Διάπλασις των Παίδων („Възпитание на децата“). Около 1920 г., още тийнейджърка, се установява в Сиракуза в Сицилия, където учи педагогика и се обучава по метода „Монтесори“; източниците леко се разминават за точната ѝ възраст при преместването. Връща се на Сирос през 1929 г., годината, в която стихотворението ѝ Μικρέ μου αλήτη… („Малки мой скитнико…“) излиза в атинското списание Νέα Εστία („Ново огнище“).

В Гърция от 1929 г. е главен редактор на списанието Ιόνιος Ανθολογία („Йонийска антология“), от 1930 до 1932 г. издава списанието Κυκλάδες („Киклади“), а от 1930 до 1933 г. ръководи фондация за грижа за децата. През 1936 г. се омъжва за поета Никос Папас. Двойката живее в родния му град Трикала до около 1940 г., а след това се установява завинаги в Атина.

Изкарва прехраната си като журналистка и преводачка в списания и вестници, сред които Νέα Εστία и, от 1957 до 1960 г., левият всекидневник Η Αυγή („Зора“). Отдадена на левицата, тя преживява германската окупация в Атина и превръща този опит в поезия. От 1956 до 1958 г. издава и собствен поетичен вестник, Εφημερίδα των ποιητών („Вестник на поетите“). Умира в Атина през 1984 г.

Първата ѝ стихосбирка, Τα τραγούδια στην αγάπη („Песни за любовта“), излиза през 1930 г. Втората, Οι σφυγμοί της σιγής μου („Пулсът на моето мълчание“), получава през 1935 г. отличие от Атинската академия: архивът на Националния център за книгата го нарича първа похвала, а описът на архива ѝ в Принстън — първа награда. Войната променя гласа ѝ. Αθήνα · Δεκέμβρης 1944 („Атина · Декември 1944“) печели през 1945 г. Първата награда на Националната съпротива. През 1949 г., годината на италианската ѝ стихосбирка Ritorno in Ortigia („Завръщане в Ортиджа“), тя получава Международната награда на Сиракуза.

Най-известната ѝ книга, Χίλια σκοτωμένα κορίτσια („Хиляда убити момичета“, 1963), предава последните думи на жени, екзекутирани заради участието си в Съпротивата, и превръща списък от имена в поетичен паметник. Сред по-късните стихосбирки е Φως ιλαρόν („Светлина тиха“, 1966), която заема името си от древен християнски вечерен химн. През 1975 г. издава разказите Όταν πεινούσαμε και πολεμούσαμε („Когато гладувахме и се сражавахме“), чието действие е през 1941–45 г. Критиката описва писането ѝ като вкоренено в любовта към природата, чувствено и лирично, с политически и социални въпроси, които се засилват след войната.

Преводът върви редом със собствените ѝ стихове. Тя превежда на гръцки „Тихият Дон“ на Шолохов, „Мърфи“ на Бекет и много български и румънски поети, а заедно с Никос Папас съставя антологии на световната поезия.

Буми-Папа принадлежи към гръцкото поколение между двете войни, а следвоенните ѝ книги я превръщат във водещ глас на паметта за Съпротивата. Критикът Маркос Авгерис я нарича Пасионарията на гръцката поезия — по прозвището на испанската републиканска ораторка Долорес Ибарури. Архивът ѝ, заедно с този на Никос Папас, се пази в библиотеката на Принстънския университет. В Атина Архивите по съвременна социална история (ΑΣΚΙ) съхраняват едностранично копие на стихотворението ѝ Αν βγω περίπατο με τις νεκρές μου φίλες („Ако изляза на разходка с мъртвите си приятелки“), което по-късно вдъхновява кратък германско-гръцки филм-поема. Опитайте: потърсете това заглавие в SearchCulture.gr. След това разпределете пет нейни заглавия под три гръцки етикета, ποίημα (стихотворение), συλλογή (стихосбирка) или μετάφραση (превод), и номерирайте стихосбирките поред: η πρώτη συλλογή, η δεύτερη συλλογή, η τρίτη συλλογή.

• Като дете, около 1919 г., публикува стихове в детското списание Η Διάπλασις των Παίδων.
• В Сицилия се обучава за педагог по метода „Монтесори“.
• Една от поетичните ѝ книги, Ritorno in Ortigia, е написана на италиански.
• Удостоена е и от румънската държава и Академията в Букурещ.