Евангелос Запас

Запас е роден през 1800 г. в Лабово, гръцко село в Епир край Аргирокастро, в днешна Южна Албания. Като момче на около тринайсет години постъпва в опълчението на Али паша Янински, а когато през 1821 г. избухва Революцията, се сражава на гръцка страна; близък приятел на Маркос Боцарис, след смъртта на Боцарис през 1823 г. служи при други предводители като Кицос Дзавелас и достига чин майор. След войната не остава в новата гръцка държава. През 1831 г. се установява във Влашко, в днешна Румъния, където живеят и търгуват много гърци. Там купува и наема земя, обработва я в голям мащаб и става един от най-богатите хора в страната.

През 1850-те години, заможен и бездетен, той насочва мислите си към Гърция. През 1856 г. пише на крал Отон, като предлага да плати за възраждането на древните олимпийски игри, и през 1859 г. с неговите пари в Атина се провеждат първите „Ολύμπια“. Умира в Брощени, Румъния, на 19 юни 1865 г. Завещанието му оставя по-голямата част от състоянието на гръцката държава за олимпийския проект и за сграда, която да го приюти; братовчед му Константинос Запас, който управлява имуществото, се грижи за работата. Според волята му тялото му по-късно е препогребано в родното Лабово, а главата му е пренесена в Атина и положена под статуята му пред Запиона в деня на откриването на сградата през 1888 г.

Постижението на Запас е, че дава конкретна форма на идеята за съвременни олимпийски игри, едно поколение преди Пиер дьо Кубертен. Самата идея витае във въздуха: поетът Панайотис Суцос призовава за възраждане на игрите през 1830-те години. Запас дава парите и упорството. Първите Запасови олимпийски игри през ноември 1859 г. се провеждат на площад в центъра на Атина; те са скромно събитие, с атлетически състезания, но и с награди за земеделие и промишленост, защото игрите трябва да покажат напредъка на младата нация.

След смъртта му завещанието му плаща още повече. За игрите от 1870 г. древният Панатинайски стадион е частично разкопан и разчистен и състезанията се провеждат там пред голяма тълпа; това е първият път от древността насам, когато стадионът се използва за игри. Пълното му възстановяване в бял мрамор идва по-късно, платено от друг благодетел, Георгиос Авероф, за игрите от 1896 г. Самият Запион, проектиран от датския архитект Теофил Хансен, е започнат през 1874 г. и открит през 1888 г.: неокласическа сграда с коринтски портик и кръгъл вътрешен двор, често описвана като първата сграда в света, издигната за олимпийската идея. Когато през 1896 г. се раждат съвременните игри, в нея се провежда фехтовката.

Запионът все още стои в Националната градина, между Парламента и Панатинайския стадион, и се използва за конференции, изложби и официални церемонии. Именно там на 28 май 1979 г. Гърция подписва договора си за присъединяване към Европейската общност. Градините около него са една от любимите разходки в Атина, а кафенето до него е класическо място за срещи. Статуята на Запас стои на входа и името му се споменава всеки път, когато в гръцките училища се разказва историята на олимпийските игри. Добра идея: разходете се от Синтагма през Националната градина до Запиона, спрете пред статуята му и продължете до мраморния стадион от 1896 г., Καλλιμάρμαρο, на десет минути пеша.

• Запасовите олимпийски игри от 1859 г. се провеждат трийсет и седем години преди първите международни олимпийски игри от 1896 г.
• Главата му почива под статуята му пред Запиона, а тялото му – в родното му село Лабово, в днешна Албания.
• Мраморният Панатинайски стадион е платен не от Запас, а от Георгиос Авероф; парите на Запас разчистват древния обект за игрите от 1870 г.
• Договорът за присъединяване на Гърция към Европейската общност е подписан в Запиона през 1979 г.