Константинос Партенис

Партенис е роден в Александрия, Египет, на 10 май 1878 г. в заможната гръцка общност на града. От 1895 до 1903 г. учи живопис в Академията за изящни изкуства във Виена, когато градът кипи от движението на Сецесиона на Густав Климт и неговата любов към украсата, плоските повърхности и символичните фигури. Идва в Атина през 1903 г., но там гръцкото изкуство все още е подвластно на реализма на художници, обучени в Мюнхен, като Гизис и Литрас, и творбите му изглеждат странни.

Около 1909 г. заминава за Париж, където открива постимпресионистите и художниците от групата „Наби“, и палитрата му става по-светла и по-свободна. След завръщането си в Гърция прекарва няколко години на Корфу, рисувайки маслиновите му горички и бреговете, а през 1917 г. е сред основателите на групата Τέχνη („Изкуство“), която събира художници, искащи модерно гръцко изкуство.

Назначаването му за професор в Атинската школа за изящни изкуства е само по себе си битка: първата му кандидатура през 1923 г. е отхвърлена и той е назначен едва през 1929 г. със специален закон; близо две десетилетия ателието му е мястото, където младите модернисти от Поколението на 30-те се учат да рисуват. След като напуска Школата през 1947 г., живее във все по-голяма изолация; парализиран и беден в последните си години, умира в Атина на 25 юли 1967 г.

Картина на Партенис се разпознава веднага. Фигурите са дълги и стройни, контурите са очертани с твърда, плавна линия, цветовете са бледи – сребристосини, розови и охрени, – и всичко сякаш е осветено отвътре. Пространството е сплескано като в византийска икона или стенопис и човешкото тяло губи теглото си. Той взема идеи от Виена и Париж, но ги смесва с онова, което смята за същностно гръцко: ясната светлина на Егейско море, спокойствието на античната скулптура и духовността на византийската живопис.

Темите му са много разнообразни. Има религиозни творби като Ευαγγελισμός („Благовещение“, ок. 1910–1911), пейзажи от Корфу и Атика и митологични сцени, преди всичко картини с Ηρακλής (Херакъл) в сънен, танцуващ свят; Ο Ηρακλής μάχεται με τις Αμαζόνες („Херакъл се бие с амазонките“) печели златен медал на Международното изложение в Париж през 1937 г. Най-прочутата му картина, Η Αποθέωση του Αθανασίου Διάκου („Апотеозът на Атанасиос Дякос“, завършена през 1933 г.), показва героя от 1821 г. не като мъченик на шиш, а като светла фигура, издигаща се към небето, заобиколена от символични присъствия.

Партенис се интересува по-малко от разказването на история и повече от създаването на хармония и духовна светлина, и тъкмо това го прави толкова важен: той показва, че гръцкият художник може да бъде модерен, без да престане да бъде грък.

Най-доброто място да се запознаете с Партенис е Националната галерия в Атина, която притежава голяма група негови творби, много от тях дарени от дъщеря му София; самият „Апотеоз на Атанасиос Дякос“ десетилетия наред принадлежи на колекцията на банкера Спирос Ловердос и е продаден на търг в Париж през 2021 г. Гръцките истории на изкуството го смятат за отправна точка на гръцкия модернизъм, а художници от Поколението на 30-те, сред тях Янис Царухис и Никос Енгонопулос, учат в ателието му в Школата за изящни изкуства. Погледнете един негов пейзаж до реалистична картина на Литрас или Гизис и веднага ще видите какво се промени в гръцкото изкуство през XX век.

• Роден е в Александрия, като поета Кавафис, и се обучава във Виена по времето на Климт и Сецесиона.
• Първата му кандидатура за катедра в Школата за изящни изкуства е отхвърлена през 1923 г.; назначен е през 1929 г. само благодарение на специален закон.
• Царухис и Енгонопулос, двама от най-известните гръцки художници на XX век, са негови ученици; и Моралис прекарва няколко месеца в ателието му.