Михалис Какоянис

Какоянис е роден на 11 юни 1922 г. в Лимасол, Кипър, тогава британска колония. Баща му, Панайотис Какоянис, е виден адвокат, по-късно удостоен от британците с рицарско звание. Семейството изпраща момчето в Лондон да учи право и той получава адвокатска правоспособност, но Втората световна война променя плановете му: работи в гръцката служба на Би Би Си, после учи актьорско майсторство в школата на театър „Олд Вик“ и няколко години играе на лондонска сцена под името Майкъл Янис. Никога не практикува право.

През 1953 г. се премества в Атина, град, който почти не познава, за да прави филми. Първият му, Κυριακάτικο ξύπνημα („Неделно събуждане“, 1954), е скромна комедия; вторият, Στέλλα (1955), прави Мелина Меркури звезда и го отвежда в Кан. През следващото десетилетие той редува гръцки и международни филми, а „Зорба гъркът“ (1964), заснет в Крит с Антъни Куин, го прави световноизвестен. По време на военната диктатура от 1967–74 г. живее в чужбина и снима „Троянки“ в Испания; след турското нахлуване в Кипър през 1974 г. прави документалния филм Αττίλας '74.

От 1980-те години работи главно в театъра и операта, поставя гръцка трагедия в Епидавър и в чужбина, а през 1999 г. снима последния си филм — адаптация на „Вишнева градина“ на Чехов. През 2010 г. открива Фондация „Михалис Какоянис“, център за изкуства в Атина. Умира в Атина на 25 юли 2011 г., на осемдесет и девет години.

Гръцките филми на Какоянис от 1950-те години са малки, остри драми за обикновени хора. Στέλλα (1955), с музика на Манос Хадзидакис, е историята на певица от таверна, която отказва да се омъжи за мъжа, който я обича, и е убита заради това; играта на Мелина Меркури и песента «Αγάπη που 'γινες δίκοπο μαχαίρι» („Любов, ти стана нож с две остриета“) го превръщат в класика. Το κορίτσι με τα μαύρα („Момичето в черно“, 1956), с Ели Ламбети, се развива на Идра, а Το τελευταίο ψέμα („Последната лъжа“, 1958) — в атинско семейство на ръба на разорението. Ηλέκτρα (1962), с Ирен Папас, открива неговата трилогия по Еврипид, заснета в истински пейзажи, с хор от селски жени; следват Οι Τρωάδες („Троянки“, 1971), с Катрин Хепбърн и Ванеса Редгрейв, замислен като позиция срещу войната, и Ιφιγένεια (1977), с Папас в ролята на Клитемнестра. И „Електра“, и „Ифигения“ са номинирани за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

„Зорба гъркът“ (Αλέξης Ζορμπάς, 1964), по романа на Никос Казандзакис, е филмът, който го надрасна. Зорба на Антъни Куин учи един плах английски писател да живее, застаряващата френска куртизанка на Лила Кедрова умира в село, което чака да ограби къщата ѝ, а музиката на Микис Теодоракис, със сиртакито, което Куин танцува на плажа накрая, става звукът на Гърция в чужбина. Филмът получава седем номинации за „Оскар“, сред които за най-добър режисьор и най-добър филм за Какоянис, и печели три: за Кедрова, за операторската работа на Уолтър Ласали и за художествената постановка. Той сам пише сценариите си и сам монтира филмите си, а стилът му е пестелив: лица, камък, светлина и актьори, на които е позволено да мълчат.

Танцът на Зорба на плажа, сиртакито, не е съществувал преди 1964 г.; той е съчинен за филма, а днес се танцува на сватби и се преподава на туристите, сякаш е древен. „Танцът на Зорба“ на Теодоракис все още е първата гръцка мелодия, която повечето чужденци разпознават. Песента на Стела «Αγάπη που 'γινες δίκοπο μαχαίρι» се пее във всяка гръцка таверна, а Στέλλα редовно се нарежда сред най-добрите гръцки филми на всички времена. Фондация „Михалис Какоянис“ (Ίδρυμα Μιχάλης Κακογιάννης) на улица „Пиреос“ в Атина е действащ театър, кино и концертна зала и пази архива му. Филмите му по Еврипид се прожектират в гръцките училища заедно с изучаването на пиесите. Който учи гръцки, може да гледа Στέλλα или Ιφιγένεια с гръцки субтитри или просто да послуша темата на Зорба и да опита, като всички останали, да я танцува.

• Той получава адвокатска правоспособност в Лондон, но никога не практикува; на лондонска сцена играе под името Майкъл Янис.
• Сиртакито е измислено за „Зорба гъркът“, отчасти защото Антъни Куин е наранил крака си и не може да изпълни бързите стъпки на традиционните танци.
• Той заснема три трагедии на Еврипид с Ирен Папас — през 1962, 1971 и 1977 г., на гръцки, английски и отново на гръцки.
• През 1983 г. поставя на Бродуей новата версия на мюзикъла „Зорба“, отново с Антъни Куин в главната роля.