Георгиос Милонас

Милонас е роден в Смирна (днес Измир) на 21 декември 1898 г. в голямата гръцка общност на града. Учи в Международния колеж в Смирна, а от 1919 г. — в Атинския университет. През септември 1922 г., когато турската армия влиза в Смирна и гръцките квартали горят, той е там: заловен е, хвърлен в затвора и малтретиран и е освободен едва през 1923 г. благодарение на пари, заети от американски приятели. След това завършва докторат в Атина през 1927 г. и втори в университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ през 1928 г.

През 1933 г. постъпва във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където става редовен професор през 1938 г. и ръководи катедрата от 1939 до 1964 г.; преподава там до 1969 г., а летата прекарва в разкопки в Гърция. Работи в Олинт с Дейвид Робинсън, разкопава праисторическото селище Агиос Космас в Атика и заедно с Йоанис Травлос — светилището в Елевзина. Следват отличия: две стипендии „Гугенхайм“ и през 1970 г. златният медал на Археологическия институт на Америка. През 1970 г. е избран за член на Атинската академия, а през 1980 г. е неин председател. От 1979 до 1986 г. е генерален секретар на Атинското археологическо дружество. Умира в Атина на 15 април 1988 г. и е погребан в Микинес, селото под Микена.

През декември 1951 г., по време на реставрационни работи край т.нар. гробница на Клитемнестра извън стените на Микена, гръцкият археолог Йоанис Пападимитриу попада на второ царско гробище, по-старо от прочутия гробен кръг А, открит от Хайнрих Шлиман през 1876 г. Милонас се присъединява към него и от 1952 до 1954 г. двамата разкопават Ο Ταφικός Κύκλος Β (гробният кръг Б) — група шахтови гробове приблизително от XVII и XVI в. пр.н.е. Сред находките има оръжия, златни накити, погребална маска от електрон и великолепна купа от планински кристал във формата на патица. Те показват как първите микенски владетели идват на власт.

От 1957 до 1985 г. Милонас ръководи разкопките в самата цитадела на Микена, като изучава двореца, къщите, култовия център и укрепленията. Той е и надарен автор за широката публика. Ancient Mycenae: The Capital City of Agamemnon (1957, „Древна Микена, столицата на Агамемнон“) и Mycenae and the Mycenaean Age (1966, „Микена и микенската епоха“) представят Омировата «богата на злато Микена» на читатели по целия свят, а Eleusis and the Eleusinian Mysteries (1961, „Елевзина и Елевзинските мистерии“) и днес е класическото въведение в тайния култ към Деметра и Персефона. Последната му научнопопулярна книга, Πολύχρυσοι Μυκήναι (Богата на злато Микена, 1983), заимства заглавието си от Омировия епитет за града.

Най-добрата почит е посещение в Микена. Минете през Лъвската порта, разгледайте гробния кръг А вътре в стените и после потърсете гробния кръг Б извън тях, близо до гробницата на Клитемнестра; находките от двата са в Националния археологически музей в Атина и в музея на обекта в Микена. В Елевзина, западно от Атина, разкопаното от него светилище е отворено за посетители. Книгите му все още се четат от студенти по археология в Гърция и в чужбина, а гробът му в Микинес го държи близо до цитаделата, където работи три десетилетия.

• Оцелява при унищожаването на Смирна през 1922 г. и е освободен от плен през 1923 г. благодарение на пари, заети от американски приятели.
• Има два доктората — от Атина (1927) и от „Джонс Хопкинс“ (1928).
• Ръководи разкопките в Микена почти тридесет години, от 1957 до 1985 г.
• Избран е в Атинската академия през 1970 г. и е неин председател през 1980 г.